header

Собствено Търсене

Сряда, 13 Декември 2017    - КОНТАКТИ -    plovdivmedia@yahoo.com



Новина от категория Пловдив

Как ни мамят с хляба, разкриват учени от Садово

Размер на шрифта: A+ /  нормален /  A-

PlovdivMedia - Как ни мамят с хляба, разкриват учени от Садово

Хлябът в магазините масово се прави от некачествена пшеница. Тя е произведена от вносни сортове, които дават високи добиви, но имат лоши хлебопекарни качества. За да бухне насъщният и да изглежда бял и апетитен, голяма част от производителите влагат в брашното прекалено много консерванти, подобрители и коректори, сочат наблюденията на гл.ас. Иван Алексиев, ръководител отдел „Бюро за научно обслужване и маркетинг” в Института по растителни генетични ресурси „К. Малков” в Садово.
„Хлябът е основна и ежедневна част от трапезата на българите и затова трябва да има много строг контрол върху качеството му в магазинната мрежа. Самите производители също трябва да са внимателни какво брашно влагат, от каква пшеница е приготвено. За предпочитане е да се използват качествени пшеници, селекционирани у нас, а не вносните, които дават високи добиви, но нямат качество”, е категоричен гл.ас. Алексиев.
По думите му, ако при хляб с етикет „бял” филийката сивее или е с бледо кафеникав цвят, то със сигурност брашното не е било от българска пшеница. „Това е вредно за всички. Както за българския зърнопроизводител, още повече за потребителите, а и за всяко едно производство. Белият хляб трябва да е качествен и бял не само на етикета, но и вътре като съдържание”, смята той.
Гл.ас. Алексиев е категоричен, че българите не консумират и истински ръжен хляб. Такъв няма и не се продава по магазините у нас. „Ръжен хляб в България няма. Една част от продавания като такъв е направо „оцветен“, а преобладаващата част е получен при смесване на ръжено и пшеничено брашно. От чисто ръжено брашно хляб с добър външен вид не се получава. Той е плосък, хлътнал, без обем, средината е влажна, има кисел аромат, на вид не е хубав, и не е вкусен”, казва ученият. Той е разговарял с производители, които правят ръжен хляб за масовия потребител и те са му признавали, че повече от 10-15% ръж не влагат в хляба, въпреки че на етикетите пише „Ръжен хляб”. Това е така защото докато при пшеницата у нас сеят над 10 милиона декара и се получава над 5 мил. тона зърно, докато при ръжта площите са едва 40 – 50 000 дка, а продукцията 12-13 хил. тона.
Добре е да се обърне и специално внимание на модерния през последните години лимец. Задължително е да се знае, че под това наименование са известни два вида от рода на пшениците Triticum. Това са T. monococcum - еднозърнест лимец и T. dicoccum – двузърнест лимец. Основна и важна разлика при тях е, че в еднозърнестия лимец съдържанието на глутен е нулев и той е подходяш за безглутенови диети и най-вече за хората с алергии (непоносимост) към глутена, но е възможно и при него да има съдържание на глутен до 2-3 %. В двузърнестия лимец глутенът си е като при качествена пшеница, 26-28 %.
„Спекулацията с това е страшна, защото може да убие човек. Опасно е, нека да не си играят със здравето на хората. На етикета пише – безглутенова храна, безглутенов лимец. Взимам го от магазина, меря и ми дава 18% глутен. Това е недопустимо”, ядосва се главният асистент. Той опровергава и написаното на етикетите за чисто брашно от лимец, тъй като продаваните пакетчета с такива етикети в магазините, не винаги отговарят на истината. „Това, което се предлага в магазините за продажба и на етикетите е изписано „брашно от лимец”, всъщност почти навсякаде е шрот”, заявява той. По думите му шротът е от цялото зърно на лимеца, смляно с външната обвивка. „Чистото брашно от лимец е много фино, красиво жълто, сладко, със захарен аромат. Много приятно на вид, но чисто брашно от лимец досега не съм срещал. Обичам да влизам в биомагазините, но не съм виждал. Пише брашно от лимец, но се предлага за продажба “пълнозърнест” шрот”, казва ученият.
В Института по растителни генетични ресурси „К. Малков” Садово са създадени много сортове българска пшеница. Техен е стандартът за качествените пшеници – сорт „Победа”, както и комплексният стандарт „Садово 1”. Последният признат сорт обикновена зимна пшеница е „Гинра”. През тази година той спечели конкурса за иновации на международната изложба „АГРА 2017”. Сортът „Гинра” има високи добив, устойчивост на болести и качества, които го правят подходящ за включване в системите за биологично земеделие. /монитор

Видяна: 44103 пъти


Публикувана на
22 Ноември 2017 година

Още статии


Топ новини




Задава се...

От запад на изток през нощта ще превали дъжд, но утре преди обяд валежите ще спрат навсякъде. Сняг ще падне над 1600-1800 метра надморска височина. В четвъртък ще духа слаб западен вятър. През...

Пловдив № 1 в...

Вторите годишни награди в туризма на Министерство на туризма на Република България бяха връчени на церемония във Военния клуб в София миналата вечер. След оспорвана надпревара Пловдив спечели три...

Въоръжен грабеж...

Неизвестен мъж тази сутрин е заплашил с пистолет 39-годишната служителка на офис на Уестърн Юнион. Мъжът е успял да отмъкне наличната сума от оборота на бюрото във Велинград и избягал, пише Марица...

Стаменов запали...

В Синагогата „Цион“ в Пловдив беше поставено началото на осемдневния Празник на Светлината – Ханука. Светлозар Калев, председател на еврейската организация в града „Шалом“ и д-р Шамуел Бехар, оперен...

Издател - "Меджик фонс"ООД     КОНТАКТИ     Общи условия
 




BgTop100.com | BgChart.net | BGtop.net | 4BG.info