header

Собствено Търсене

Понеделник, 23 Април 2018    - КОНТАКТИ -    plovdivmedia@yahoo.com



Новина от категория Пловдивчани

Пловдивска учителка в САЩ: Тук битът не те смазва и можеш да мечтаеш

Размер на шрифта: A+ /  нормален /  A-

PlovdivMedia - Пловдивска учителка в САЩ: Тук битът не те смазва и можеш да мечтаеш

Пловдивчанката Малина Гаджева пристига със съпруга си в САЩ през август 2015 година със Зелена карта. Започва работа в магазин, ала учителската професия липсва, тъй като в Пловдив е преподавала в „Черноризец Храбър“. Съдбата се усмихва и през януари 2016-а е назначена в първото българско училище в Ориндж Каунти. След това става преподавател по математика и в частно американско училище, където от няколко месеца е и базов учител.

В Ориндж Каунти живеят около 4000 българи. Общността ни не е най-задружната в сравнение със сръбската, гръцката или арменската, ала все пак съм доволна,че я има. Броят на децата варира непрекъснато, тъй като тук те са прекалено ангажирани с езикови школи, спортове, извънкласни занимания. Цялата им седмица е плътно разграфена по минути, родителите са безкомпромисно амбициозни и понякога с българското училище се правят най-големите компромиси. Към момента го посещават около 40 деца, разказва Малина Гаджева.
Тя преподава в частно училище, а синовете учат в обществени. Казва, че докато в България се впечатляваме от ремонтирани и обзаведени класни стаи, в Щатите не залагат на това. Там имало училища, които се помещават в едноетажни дървени сгради, подобие на бараки, но пък децата се обучават с мултимедии, разполагат с таблети и компютри, с модерно оборудвани кабинети. И тези училища били с много висок рейтинг. Друга важна разлика била малкият брой ученици в класовете.
На първия ми учебен ден ме въведоха в класната ми стая. Там имаше 3 деца. Аз подготвих

PlovdivMedia - Пловдивска учителка в САЩ: Тук битът не те смазва и можеш да мечтаеш

дъската, учебните материали, седнах и зачаках. Една колежка дойде и ме попита има ли някакъв проблем. Отговорих , че чакам учениците си. Тя каза: “Ето ги“. Изпаднах в паника. В България бях оставила клас с 24. Не знаех какво да правя с трима. Постепенно класът ми се запълни до 12 деца, а сега имам 7 класа, казва пловдивчанката.
В САЩ изобщо не товарели административно учителя, нямало я бумащината, с която нашият е смазан и от която няма достатъчно време да се отдаде на учителстването. Системата била изцяло електронна. Училището имало платформа, в която задължително са регистрирани всички родители. Те получавали всеки ден важната информация под формата на имейл или SMS директно на телефона си. Със специален код за достъп всеки родител можел да узнае всичко за детето си - оценки, домашни работи, проекти, срокове, училищни събития, конкурси... Учителят пък попълвал електронния дневник директно от компютъра от бюрото си.
В училищата работи администрация, която върши цялата работа, с която българският учител е излишно натоварен. Тук учителят има ангажимент само с класа и урока си. Системата е много различна и улеснена. Учениците в последните класове трябва да завършат училище с определен кредит. Той се придобива с 40 часа доброволен обществен труд. Така че на много градски мероприятия ще видите ученици, които помагат доброволно. Впечатляваща е и здравата спойка между родители и учител. Оставаш с усещането,че наистина играете в един отбор. Авторитетът на учителя се усеща. Доброто образование е издигнато в култ, възхищава се Гаджева.
В българското училище празнували всички наши празници. Децата и родителите участвали с радост, защото това било повод общността да се събере. Децата учели български език, география, музика, приложни изкуства, отскоро и народни танци, но най-любима им била историята на народноосвободителните борби. Левски бил най-великият герой за тях. Един наш ученик разказал за Левски в американското си училище. Всички го слушали в захлас, а накрая целият клас му ръкопляскал. Друго дете пък така съпреживявало историите за турското робство, че отказало да яде вечерята, която майка му била поръчала от турски ресторант.
Учениците пеят народни песни, рисуват шевици и носии. Скоро ги учих да правят баница. Беше голяма радост и ентусиазъм. Правим и работилнички - коледна, мартенска, великденска. На коледната работилница децата изработиха картички, които продадохме и се включихме в „Българската Коледа“. А в мартенската работилница изработиха красиви мартеници, които ще подарим на майките и бабите по случай Осми март, разказва пловдивчанката.
Организирали и срещи с успели в САЩ българи. Учебниците си набавяли сами от България, пренасяли ги с багажа. Нямали собствена сграда. Училището се помещава в сградата на сръбската църква, където е подслонена и българската „Св. Злата Мъгленска“.

Тук битът не те смазва и можеш да мечтаеш

Начинът на живот в Америка е много различен. Аз съм влюбена в това място. Редът, чистотата, спокойствието, отношенията между хората ме очароват всеки ден. Умът ти не е ангажиран с дребни битови проблеми, затова успяваш да се радваш на живота, да мислиш по-мащабно и най-важното - да планираш мечтите си. Сбъдването им не е толкова трудно. Когато дойдохме, се страхувах,че ще изпаднем в изолация, а се оказа, че в България сме живели доста по-изолирано. Тук имаме българско сирене, кисело мляко, лютеница и луканка, ала въпреки всичко ми липсват приятелите в Пловдив и ароматът на цъфнали липи. Тук ходим на концерти на световноизвестни звезди, но ми липсва българският театър. Да отидеш за уикенда до Лас Вегас е като да си отидеш на село за събота и неделя, но ми липсва шляенето по Главната, из Капана, казва Гаджева.
Марица

Видяна: 26047 пъти


Публикувана на
5 Март 2018 година

Още статии


Топ новини




Как Кристина...

Когато заминала за Канада преди 6 години, Кристина Търпова нямала почти никакви познания по английски. Френският била на нула. Зад Атлантика я отвело сърцето - нейният втори съпруг, който също е...

Оперната дива...

[b]Соня Йончева е родена на 25 декември 1981 г. в Пловдив. Завършва пиано и оперно пеене в родния си град, а след това и класическо пеене в Консерваторията в Женева. През 2010 г. печели „Опералия“...

Трета част за...

„Имах много предложения да остана на Запад. Бях като белязан в оркестъра. Пускаха ме на Запад, защото директорите казваха, че без мен не могат. След Десети ноември ме викна да му акордирам пианото...

Втора част за...

Името на 93-годишния пловдивски маестро Никола Маринов го няма в енциклопедиите и Уикипедия. В музейните витрини не са изложени шапката му, например, или други негови лични вещи. В учебниците...

Издател - "Меджик фонс"ООД     КОНТАКТИ     Общи условия
 




BgTop100.com | BgChart.net | BGtop.net | 4BG.info