„Ако обявят конкурс за „Мистър кандидат-кмет 2019““, Вие ще сте един от фаворитите!“, смятат дамите-избирателки в Пловдив.“. С такава закачка започна разговорът на „Пловдив медия“ с номинирания от Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ за пловдивски градоначалник адвокат Георги Колев. Той отвърна с усмивка: „Аз съм един редови индианец в Пловдив. На 47 години съм. Семеен, с две деца - син и дъщеря, които следват право. Съпругата ми е молекулярен биолог. Нямам един ден болничен. Нямам една платена отпуска. Плащам си осигуровките. Адвокат съм второ поколение. Нямам джакузита, нямам тризонети. Тренирам редовно в една и съща фитнес зала последните 10 години. На диети съм. Постоянно съм гладен. Човек трябва да се поддържа. Сутринта, като станеш, да се подготвиш да се срещнеш с хората, да преведеш себе си в дължимия вид…Ти получаваш от хората това отношение, което излъчваш. Те са едно социално огледало. Не можеш да идеш немарлив и неугледен и да кажеш: „Аз съм много стриктен и внимателен!“.
Катя КАЗАКОВА
„Кой го интересува къде вечеря Георги Колев и къде си пие бирата. За хората е важно какво ще направя, ако стана кмет. Важни са идеите. Тази кампания тече много тежко и безидейно. И аз съм много разочарован, тежко разочарован.“, веднага превключва адвокат Колев на сериозни теми.
Той е адвокат от 22 години. Завършил е висшето си образование в Софийския университет. „За мое щастие бях един от хората, които участваха в окупацията на ректората на Алма матер. За мое нещастие 30 години по-късно ситуацията е същата. Статуквото е същото. Но обществените настроения са различни.
Когато си отворя телефона всяка сутрин, пише това – „И това ще мине“. Казал го е Соломон. Без значение къде и колко си стигнал, кога и къде си паднал, всяко нещо отминава, ако си устойчив, съзидателен, ако си напорист, ако си умен…Всяко нещо отминава.“ , представя се той.
Три поредни мандата е общински съветник. Признава, че няма човек, който може да бъде напълно наясно с всички проблеми на един град. Категоричен е: „Ако ви го каже това някой, че е наясно, значи ви лъже!“.
Наясно е, обаче, откъде ще започне най-напред като кмет на Пловдив: „Първо трябва да тръгнем от макро проблемите , за да стигнем до тротоарите и велоалеите. И до храстите, беседките и детските площадки. Затова ще започна от макро ниво - разширяване на града на 100%. Ето какво казва статистиката. Бургас 365 човека на кв. км. София -1019 души, Пловдив 3690 човека на кв. км. Мюнхен - 4200. Чакат още 1 млн. кв. м недвижими имоти, които тепърва ще се строят в Пловдив като жилища. Ние ще подминем най-гъсто населените градове в Европа. Което не е нормално.“.
Наясно е как да се промени ситуацията: „Да върнем на Пловдив това, което са му отнели през 80-те години на миналия век. През 1986 г. комунистическата партия създаде общините „Марица“ и „Родопи“, откъсвайки ги от Пловдив. Ние трябва да върнем на Пловдив ареала, който му принадлежи - географски, демографски, икономически. Ако този град превърне в своя обединителна теза превръщането на автомагистрала „Тракия“ във вътрешна артерия на Пловдив, разбирате ли нашите деца и внуци какъв обем от работа ги чака? И този град какъв инвестиционен потенциал ще добие. Гръбнакът на страната –магистрала „Тракия“ може да се превърне във вътрешна пътна артерия на Пловдив. Това за мен е тема №1.“
В началото на предизборната му кампания, когато говорил за това, останалите кандидат- кметове подминавали темата. Скоро запели друга песен - всички мощно вече превземат „Марица“ и „Родопи“ и по Голямо Конарско шосе станало задръстване от кандидат –градоначалници, тръгнали да превземат тези две изкуствено създадени общини.
Така щели да реагират и с друга лансирана от адвокат Колев идея: „Ще видите как хората, които бяха причина за прекратяването на договора за Градския транспорт в частта електротранспорт, сега „създават“ електропреносни предприятия и електротранспорт на Пловдив. Хубаво е да се крадат добри идеи. Но важно е да се посочват и източниците на тези идеи в предизборната кампания.“.
Вторият голям проблем на града според него е липсата именно на електротранспорта: „Пловдив е единствената голяма община България, която няма електротранспорт. Да припомним, че в далечната 56-та година пловдивчани посрещат първите си тролеи. 63 години по-късно ние колонизираме Марс. Изпращаме спътници на Венера. Децата карат електрически тротинетки. Ние нямаме един електро автобус или тролей.
Бургас получи 100 милиона, Варна -130 милиона евро, Стара Загора получи 65 милиона евро и то все за електротранспорт. Пловдив –нула. Няма пречка това да не се промени. Общината трябва да създаде предприятие „Електротранспорт“. Това е стратегически важно за града. Има решение от 2008 г. на Общинския съвет, с което този вид транспорт е определен за стратегически. А той 2012г. бе ликвидиран!“
Тази тема за кандидат-кмета от „Александър Стамболийски“ е свързана с друг много голям проблем за града – замърсения въздух: „Няма как Пловдив без електротранспорт и да има чист въздух. Имаме привилегията да живеем в един от най-старите градове в Европа. Имаме много жилищни сгради, които се отопляват с твърдо гориво. Не можем да спрем хората да се отопляват. Обаче европейските програми, по които и Пловдив може да е страна, позволяват замяната на отоплителните уреди на твърдо гориво с климатични или пелетни системи. Важно е община Пловдив да започне да следи източниците, от които хората се снабдяват с твърди горива. Съвместно с РИОСВ да проследят внимателно местата, откъдето се продават твърди горива. Едно е, когато домакинство се отоплява със сурови мокри дърва. Тогава топлим двама души, а обгазяваме 20. Проблем е и когато дадено домакинство се отоплява с некачествени въглища с ниска калоричност. Тогава отопляваме двама души, но тровим 200. Няма пречка РИОСВ и общината да проверят източниците на тези отоплителни материали. Да се забрани на жителите на районите „Северен“ и „Източен“ да горят дрехи. Те се продават много евтино. Много са калорични, но са крайно вредни за въздуха, който дишаме. Да се спре горенето на гуми, на пластмаса. Говорим за Шекер махала, Арман махала, Аджисан махала, Столипиново. Говоря и за едни райони, където има изградени малки цехове. А в тях масово се горят масла и гуми. И замърсяват въздуха допълнително. Пловдив има специфичен климат. Заради голямата влажност на въздуха той става тежък. Когато има безветрие, мръсният въздух пада надолу и се задържа. А комините започват да връщат. Това няма как да го избегнем. Но можем да контролираме източниците на тези горива.“.
За адвокат Колев следващ голям приоритет са детските градини и ясли: „Тук може да се направи страшно много и страшно лесно. В Пловдив има около 11 хиляди деца, настанени в детски ясли и градини. Родителите плащат по 50 лева такса месечно. Общият приход в градската хазна от тях е 6 млн. лв., които са капка в морето. Ако тези пари се внасят в специална набирателна сметка, за една година в нея влизат 6 –те милиона. Последната детска градина в „Тракия“ струваше 3 милиона. Това означава, че с тези пари за една година ние ще строим по две детски градини. Без това да утежнят родителите или бюджета на общината. Смятам, че общинският бюджет може да поеме разхода за издръжката на децата. С какви пари? Това, впрочем, е следващият ми приоритет. Актуализация, след един голям анализ на раздутия административен бюджетен апарат на съществуващите общински предприятия. Ние имаме зооветеринарен комплекс, имаме зоопарк, имаме радостни обреди, имаме траурни дейност, имаме „Градини и паркове“, имаме „Чистота“. Имаме общинска охрана, общинска полиция, общински СОТ, Паркиране и репатриране, Общински инспекторат. Това е тотален нонсенс - безсмислица. Имате ли представа, че 60% от приходите на общината отиват за заплати на този административен апарат. Това са почти 60 милиона лева годишно. В същото време никой не може да каже колко точно хора работят в тези предприятия. Във всяко едно от тях има изпълнителен директор, главен счетоводител, личен състав, ТРЗ, оперативен счетоводител, има още стотици хора…Щатовете са раздути. Ако в едно предприятие отиват 60% за заплати, значи има проблем. Нормално е от тези 60 милиона да отделим 6 милиона, които да насочим към детско - ясленската грижа. И тогава с таксите, които се плащат от гражданите на Пловдив, ще създадем този специален фонд, който ще генерира две детски градини или ясли годишно, без да влезем в тежки заеми.“.
Адвокатът веднага се връща към първия си приоритет като бъдещ кмет – разширяването на града с „Марица“ и „Родопи“: „На всички жители от периферията на Пловдив – Марково, Белащица, Брани поле, Брестник и други села децата им посещават пловдивските учебни и детско- ясленски заведения. Това означава, че тези хора са фалшиво регистрирани в Пловдив, за да кандидатстват за пловдивските учебни, здравни и детски заведения. И става така, че хора, които живеят срещу входа на детската градина, не могат да запишат детето си в нея, защото някой, който живее в палата си в Марково, с две коли охрана, детето му учи там. Това не е честно. Защото ние, жителите на тези селища от съседните общини, ги охраняваме, здравеопазваме, образоваме, комунално обслужваме, като това става с бюджета на община Пловдив. Който пък бюджет се формира единствено от приходите, които идват от жилищата на гражданите. Защото ние индустриални приходи нямаме. Една община Варна вътрешните й приходи са 275 милиона, колкото е почти целият бюджет на Пловдив. На един Несебър вътрешните приходи са 65 милиона при 12 хиляди жители. Защото най-големите приходи идват от данъците на предприятията. А в Пловдив облагаме с данъци единствено жилищата на гражданите. Само и единствено се разчита на данъците на редовите пловдивчани.“.
Кандидатът за различен кмет на Пловдив Георги Колев смята за голяма лъжа, налагана през последните 10 години, че общината не е фактор в здравеопазването: „Всички питат как ще се реши въпросът със здравеопазването. Общината може да е сериозен играч в здравеопазването на Пловдив. Да, болничната помощ е държавна, но доболничната, обаче, не е. Ние имаме ДКЦ-та, поликлиники, участие в болници. Но нямаме разписан Кодекс за поведение на тия здравни центрове. Те са местата с най-лошо обслужване, с най-лош здравен мениджмънт. Превърнали са в места, където се дават кабинети под наем. Те са доходни сгради. В тях здравеопазване няма. Те реално са рентиери. Каква е ролята в здравния мениджмънт на директора на ДКЦ? Дали да даде тоя кабинет за 4 лв. или за 5 лв. Това ли е здравният мениджмънт!? Предлагам ДКЦ-тата да се превърнат в места за здраве, вместо в доходни сгради. Те са заприличали на бизнес центрове, които дават под наем офиси. Това да стане чрез експерти, чрез прекратяване на този порочна практика, чрез обръщане на ДКЦ-тата към здравеопазването, чрез натиск върху директорите да осъществяват функция по здравеопазване. Защото целта им е да изкарат повече доходи под наем, вместо да полагат грижи за здравето на пловдивчани.“
Явяващият се на изборите на 27 октомври с бюлетина № 49 има самочувствие, че може да е полезен и успешен кмет: „Аз съм щастлив човек. Не ми трябва повече отколкото имам. Обаче на една възраст от 47 години , след три мандата като общински съветник, аз имам вече какво да кажа, имам опит. Помагал съм на много хора в бизнеса да оцелеят. Защо да не помогна и на община Пловдив да се развие. Защо един бивш баскетболист, един учител, един инженер, могат да кажат „Аз мога да управлявам“, а един адвокат с 22 години стаж в корпоративното право да не може да го каже? Имам личен бизнес зад гърба си, имам бекграунд, който говори за мен. Не мога да кажа, че съм успял човек, защото в България това е доста относително понятие. Аз съм човек, който е щастлив. С това, което е направил, със средата, която си е създал, с екипа, който е изградил. И съм доволен.“
Държи, обаче, да е откровен: „Един кмет, ако не е наясно, че за да бъде в интерес на хората и града, трябва да размести някакви икономически пластове, по -хубаво да не се захваща с тази работа. Ако искаш да те харесват всички, продавай сладолед! Кметът не е фигура, която трябва да бъде непременно одобрявана от всички. Той трябва да е ефективен. Когато идеш на лекар и ти каже, че трябва да се оперираш от апандисит, ти не спориш с него. Знае, че ти казва лоша новина, но е длъжен да ти каже диагнозата. Моята диагноза е като адвокат, като експерт, защото това ми е работата – аз оздравявам болни фирми. И казвам на собственика – ти трябва да изрежеш това, това и това. Ако не, не си за мен. Тръгвай си. Ако човекът ме послуша, организмът оздравява. Ние трябва да изрежем това, което се е превърнало в проблем.
Аз по калъп няма да бъда, квадратен човек няма да стана, който ме харесва - харесва, самоцел да стана кмет , нямам. Свършват изборите на 27-ми животът продължава. Имам си моята работа, имам си моите приятели. Ако пловдивчани чуят посланията ми – чуят!“.
Разговорът с фаворита за „Мистър кандидат-кмет 2019“ завърша неформално, както започна. Този път за екипа на в-к „Пловдив медия“. Изненадата дойде от претендента за пловдивски градоначалник с бюлетина № 49: „ Човек живее и с 2 и с 200. Аз съм живял и с много, и с малко. Никога не ми стигат парите за екскурзии. Аз съм луд на тема пътувания. В най-далечни места. Да се завираш по тесните улички, да си похапваш от местната кухня. Когато съм нервен, планирам пътувания.
Две неща мен ме успокояват - първото е мерената реч. Страшно обичам поезия. Когато съм пренапрегнат, чета стихове. Ритмиката на поезията ми действа успокоително. Харесвам всички млади български поети. Елица Мавродинова, Георги Господинов. Обичам много Евтим Евтимов, Христо Фотев, Петя Дубарова. Но хубавата поезия е винаги тъжна. Това ми влияе много емоционално , но и ме зарежда.“