Новина от категория Пловдив
Архив на публикациите

Епидемия от Страхоневрозомортус в Пловдив, медицината е безпомощна

Видяна: 27389 пъти

„Абе, какви сте журналисти заспали, Пловдив е пламнал от Страхоневрозомортус, събудете се!“, сериозно ни стресна читателски сигнал вчера, точно когато беше времето представителите на всяка престижна медия да се поотпуснат, след като вече си бяха изпълнили всекидневната норма за отразяване на ала-бала актуални пресконференции и грандиозни първи копки. И се канеха се да си похапнат пица от левче парчето някъде по Главната. „Народът страда, те за ядене мислят!“, теглиха ни една читателска благословия.
Динко ПЕТКОВ

Следвайки своя професионализъм дори и с парче пица в ръка, ние хукнахме да разберем каква е тази епидемия от Страхоневрозомортус, налетяла на пловдивчани. В началото смятахме, че е нещо безобидно - някаква нова форма на коронавируса. Оказа се, че положението е майката си трака. Медиците, към които се обърнахме най-напред за коментар, вдигнаха ръце: „Нас не ни закачайте, медицината в случая е безпомощна!“.
Сложихме си по още една маска на лицето, обляхме се обилно с препарат срещу вируси, някои даже превантивно изгълтаха цяло шише с дезифенкционна течност, а по-предпазливите набързо отскочиха да ги боцнат със зениката и пфайзера едновременно. И като войничета „На нож!“, се втурнахме да отразяваме събитието.
Първият изпречил се пловдивчанин, пипнал Страхоневрозомортус, се оказа пенсионер. Пенсията му от 300 лв. позволявала всеки ден да обядва като бял човек в ресторант. А не само да гризе посолена коричка хляб. Улучихме го точно, когато беше седнал в първокласно заведение в центъра. Поръча си супа топчета. Донесоха я моментално. Забелязахме, че в нея топчетата не трябваше да се търсят с лупа. Напротив – може да се каже, че бяха му сервирали топчета със супа. Той, обаче, реагира като задавен: „Не, не, не, край, умирам! Махайте я веднага, това не е супа с топчета, а Мария Капон с топчета!“. Веднага помислихме, че разпространяващия се Страхоневрозомортус удря хората в главата. Получават тежки психически увреждания. Сервитьорката обаче запази присъстие на духа. И като една грижлива медицинска сестра взе да успокоява ужасения клиент: „Извинявайте, господине, станала е голяма грешка! Нали в момента е предизборно време, в кухнята са се объркали. Ето, веднага отсервирвам „Мария Капон с топчета!“. Човечецът се кротна. Поръчаха му за сметка на заведението голяма гроздова: „Предизборна дезинфекция!“, обясни ни управителят.
От него разбрахме, че ситуацията наистина е сериозна и си е цяла епидемия. Разпространяващият се Страхоневрозомортус всъщност можело да се преведе чрез гугъл-преводач като…Маракапонофобия. Причината да се стигне до нея била натрапчивото присъствие на една от кандидат-депутатките в листите на Пловдив-град. Където не я сееш, там никнела. В интерес на истината, тя няма таласъмен вид. Ако я гледаш на някой от билбордовете й, дори не те хваща страх. На едни от тях изглежда като абитуриентка. Е, повтаряла десетина пъти един и същи клас. На други - като героиня от сериала „Сексът града“. А по страниците на вестниците и електронните сайтове е изтипосана като току що посята тънка фиданка, която на другия ден вече ще дава плодове. На първо четене не е ясно защо тогава я свързват с някаква фобия.
Същата ситуация беше и в отсрешното капанче за следолед. „Какво желаете?“, запитаха младеж, наредил се на дългата опашка: „Капоноайс на клечка!“, поръча си три „капонки“ той. И сладко си ги заоблизва в посока към Римския стадион. „Моля ви се, какво е това, давайте само по един капоноайс на клечка, няма да стигне за всички, висим толкова време!“, възнегодуваха останалите на опашката.
Попаднахме в Кючука на жена, която притичваше, като се оглеждаше притеснено: „Не смея да изляза от апартамента. Имам натрапчивото чувство, че от всеки ъгъл ще изскочи плакатната физиономия на една кандидат-депутатка, май Марчето й викат. Веднъж ме стряска, изкачайки с „Бау, гласувайте за мен!“. Друг път ме изненадва с: „Дзак, аз съм Промяната!“. Вперила в мен очички, едни такива заковаващи, сковавам се, не мога да мръдна!“. Децата взеха да ме питат учудено: „Защо тази баба Яга няма метла, а държи някакво номерче!“.
Срещнахме мастит пловдивски поет. Все казва за себе си: „Току що слизам от Олимп!“. И той беше със Страхоневрозомортус. Но с обратния ефект – Капонофилия. Проявяваща се в най-новите му творби. Вече беше сключил договор за издаване на капоностиховете си, затова нямал право да ги чете, преди да излязат официално. Премиерата щяла да бъде на 13 ноември – в Деня за размисъл. От ЦИК дали разрешение, защото в стиховете нямало грам предизборна агитация. Усещало се единствено под какво древногръцко емоционално въздействие е бил Омир-ът на Пловдив от контактите си с музата кандидат-депутатка. За доказателство, той тайно ни прочете началото на една от поемите си: „Ах, как мечтая, Марче, да си мое спарче!“. „Вълнуващо, нали!“, поклони се в очакване на аплодисменти капонофилецът.

Публикувана на
27 Октомври 2021 година