Новина от категория Пловдив
Архив на публикациите

Защо при Тодор Живков забраниха хита на Емил „Моя страна, моя България“

Видяна: 20600 пъти

На 23 декември 1940 г. е роден Емил Димитров, кралят на българската поп музика. Неговият земен път завърши 65 години по-късно, но духовно, той продължава да е в сърцата ни и до днес. Митко Щерев, като диригент и пианист на неговия оркестър "Синьо-белите", е бил редом с него в продължение на три години. Там той прави и първите си опити като композитор.

- Г-н Щерев, песента с френски текст "Моника", преди това се е казвала "Моя страна, моя България". Вие сте аранжьор на този вечен хит, превърнал се във втори наш химн. Как бе създадена тази песен?

- С Емил, съпругата му Мариета и импресариото Васил Андреев пиехме кафе в хола на вилата на Княжево. Емил беше в прекрасно настроение и докато обсъждахме последните клюки в шоубизнеса той седна на пианото и започна да свири някакви импровизации. След няколко минути налучка рефрена на "Моя страна" и го запя на френски. Подобни неща той често правеше, но сега, след като изпя целия рефрен, спря и попита: харесва ли ни? После добави фразата "Моя страна, моя България" и я изпя като продължи по нататък на български. Признавам си, че с този текст рефрена не ми хареса.
- Васил Андреев дооформя думите, нахвърлени от Емил и в крайна сметка песента е записана и влиза в репертоара ви? Как бе посрещната тя от публиката?
- Без ентусиазъм. Не само от зрителите, но и от нас музикантите. Не бяхме готови за това. Смятахме, че като пишеш нещо патриотично, се натягяш на властта, правиш го за награди и звания. Комисията забрани излъчването й по радиото, като я обяви за емигрантска. Трябваше да мине много време, "Моя страна, моя България" да бъде оценена по достойнство.
- През 1971 година най-прочутата фирма за грамофонни плочи "Пате Маркони" предлага на е Емил и на вас да останете в Париж и да пишете песни за нея. Осигуряват ви изключителни условия: жилища, пари...? Защо отказахте?
- Тогава Емил, като композитор, беше на топа на френската поп гилдия. Той нае скъп апартамент на 200 метра от Айфеловата кула. Идваха много певци, композитори, ходехме по партита и луксозни заведения. Предложението да останем настина бе много съблазнително, но това значеше да ни обяват за невъзвращенци. Аз току- що се бях оженил, роди ми се дъщеря, не владеех френски. Емил знаеше, че го искат само като композитор, а той обичаше сцената, публиката. Предстояха му турнета в бившия Съветски Съюз, от които не искаше да се откаже?
- И той предпочита СССР пред Франция?
- В Русия го боготворяха! Концертите ни бяха в огромни зали. Час и половина, докато Емил пее, публиката крещи. Не можем да се чуем, какво свирим. После ни измъкваха през тайни входове, защото, ако феновете ни имаха достъп до нас, оставахме без дрехи. Късаха всичко. Хвърчаха копчета, като при "Бийтълс". Руснаците ценяха Емил не само като певец , а и като композитор. Покаже ли се на улицата, наставаше стълпотворение. Това обаче, не му пречеше, след всеки концерт, въпреки умората, да разписва по половин час автографи.
- Но не такова е отношението към него в България. Той късно става заслужил, а със званието народен артист, така и не го удостояват. Защо?
- Членовете на казионния тогава Съюз на българските композитори /СБК/ не го понасяха. Завиждаха за големия му успех и за разлика от французите, не го приемаха в редиците си. Обявявяха музиката му за пошла и крадена. Песните му се забраняваха за излъчване по радиото. На спектакли обаче, никой не можеше да ги забрани, защото Концертна дирекция печелеше от Емил пари, които отиваха в държавата.
- А тази история с прочутия осмобил?
- Той чул, че някаква американска звезда има такова лимузина и каза на Васил: И аз искам. Като я купи, държавата я обмити с уникално за това време мито. Той го плати. Това стигнало до Тодор Живков, който го повика на среща. Емил тръгна видимо притеснен. После ни разказа какво се е случило. Живков го попитал: "Вярно ли е, че си платил 3700 лева мито за някаква американска кола?" Уплашен, Емил започнал да обяснява: "Ама аз, другарю Живков, винаги честно съм си изкарвал парите, можете да направите проверка, платил съм си всички данъци. Тогава Първият се засмял и казал: "Дай да ти стисна ръката, доживях да видя един по-богат българин от мен". Така щастливо завърши тази история… /show.blitz.bg

Публикувана на
04 Декември 2021 година