Новина от категория Пловдив
Архив на публикациите

Вожд до вожда, мила моя майно льо, К. Оставката, Сл. Телевизора, Хр. Правосъдното, Ат. Червената линия и К. Канадското

Видяна: 2013 пъти

Свършил ли е преходът или не е и тази седмица пак не стана ясно. И така петилетка след петилетка, от един век в друг, от предишното хилядолетие в следващото. Но пък стана ясно, че била свършила революцията – тая от миналото лято между „Орлов мост“ и шадравана пред „президентството на вдигнатия юмрук“. Юмрукът си е там заедно със собственика му втори мандат Румен Радев. Но революция няма, поне така твърди социологът Андрей Райчев.

Анелия ИВАНЧЕВА
Е, не само според социологията, а даже и според статистиката. Дори и според избирателя! Който изхвърли от парламента най-големите революционери – „отровните“ и приятелката им Мая Манолова, която най се изправи сред тях и им стана даже и уличен вожд, че и парламентарен учител. Изхвърли гласоподавателят и голяма част от пълнежа на останалите жълтопаважни революционери. Което е видно съвсем статистически от сметката, която те – революционерите-протестъри, платиха от вот на вот.
БСП на Корнелия Нинова през април скорореволюционно започна с 43 депутата. През юли се смъкна на 36, а през ноември се срина на 26.
ИТН на Слави Трифонов и другите му шоумени през април изненадващо за всички вкара 51 депутата, през юли изненадващо и за самия него – 65, а през ноември изненадващо само за него се сгромоляса до 25.
ДБ на Христо Иванов, Атанас Атанасов и зелената им компания през април се изкачиха от нулата до 27 депутати, през юли според тях „скочиха“ на 34, но през ноември се оказа, че са се измлатили в тавана от голямото си подскачане и паднаха от високо на 16.
Така революционното депутатство рязко и болезнено се спихна, но за сметка на служебната власт, от която литна съвсем не революционният, а ин витро излюпен балон на ПП. Надут най-вече с доскорошните революционни гласове на БСП, ИТН, ДБ и на Мая Манолова, разбира се. И като толкова се смачкаха, нищо друго не им остана освен да духат и да надуват топките на победителя. Щото, макар и ПП да не са напомпали мнозинство, а само 67 депутата, ако пропадналите не им дадат и своите, на следващи предсрочни избори няма да имат какво да дават – сочи прогнозната статистика според случилото се през най-изборната 2021 г.
До тук с революцията, която наистина се свърши не само според социологията, че и според политологията, а най-вече според народопсихологията.
Социологът Райчев обаче рече и друго революционно. Че фазите на българската революция съвпадат с фазите на френската. И, я – ама то наистина и в момента сме алафранга, по френчки маниер. Ей го на, сълидерът на ПП – Кирил Петков. Откакто се върнал от Канада, и още преди да си върне канадското гражданство, се изживява като Краля Слънце. Само дето френският Луи XIV наистина добре си е огрявал държавата и чак век и половина по-късно пра-пра внуците му са омазали положението и са стигнали до френската революцията, съответно до гилотината в центъра на Париж. А все слънчево усмихнатият Кирчо май си мисли че политпартийният му изгрев наистина ще го огрее. Даже го обърна слънцето да се задвижи от запад на изток – от втората му родина Канада към изначалната по рождение България.
Като се замисли човек, то и Кралят Слънце е можел да си внесе кво ли не от запад – Америка е била вече открита. Примерно индианци, и то баш от днешните канадски земи. И ей по това му прилича Кирил Слънцето. Само дето единствено себе си внесе от тези земи, а индианците са му тук, по нашите земи. Седят и чакат Корнелия Оставката, Слави Телевизора, Христо Правосъдното и Атанас Червената линия да ги прибере Кирил Канадското във вигвама си, че напук на природата, с наближаването на зимата все повече се топят електорално, все по-напечено им става.
Аха, тук са му индианците на Петков, ама пенсионирани индианци, дето избирателят революционно ги пенсионира - изпълзя ги на припек. И ще му се стоварят всъщност по линията „много вожд – малко индианец“.
Много ръководен партиен състав, който кралят - пардон премиерът слънце, ще трябва да разхвърля по властовата си все пак тясна територия – вожд до вожда, мила майно льо. А след тях тук-там индианец, който и парламентарно мнозинство да прави, и работа да върши. Тежка управленска работа насред няколко кризи, а не пушене с лула на коалиционни преговори в мола. /лупа

Публикувана на
05 Декември 2021 година