След 40 години, прекарани в тишина, 42-годишна жена от Царево чу децата си за първи път.Сега Сийка Ангелова отново се учи да говори, да разбира как звучат думите, да разпознава обичайните шумове на ежедневието. През май миналата година лекари от УНГ-отделението на УМБАЛ-Бургас връщат слуха й с кохлеарна имплантация - операция, при която във вътрешното ухо се вгражда специално устройство.
„Видях д-р Даниел Петков по телевизията, когато са започнали да правят тази операция. Веднага го потърсих в гугъл, записахме час и дъщеря ми се оперира. Сега сме много, много щастливи, че тя чува“, разказа майката на Сийка - Милка Иванова.
"Сийка губи слуха си на 2 години, след прекарана вирусна инфекция. През 80-те години на миналия век възможностите на медицината стигат дотам, че лекарите казват на семейството да се примири - дъщеря им никога няма нито да чува, нито да говори.
Записват я в училище за глухи деца в Пловдив. Там се учи да чете, да пише, да чете по устните, за да разбира какво й говорят хората. Омъжва се млада, ражда три деца. Не чува нито едно от тях, когато плаче – затова била до децата постояно", посочва екипът на областната болница.
„Имаше инстинкт, не чуваше, но ги разбираше, че плачат“, споделя Милка Иванова. Децата са вече големи, но до миналата пролет Сийка не беше чувала гласовете им. Въпреки нейното увреждане, децата й са здрави - всички чуват и говорят прекрасно.
Първата кохлеарна имплантация в света е направена през 1986 г. А днес тя е единственият шанс на децата, които се раждат напълно глухи, както и на всички останали, на които други методи и слухови апарати не могат да помогнат.
„Включването на апарата е много емоционален момент, особено при децата. Те чуват за първи път, след като досега са живели в абсолютна тишина. Когато включихме апарата на Сийка, тя се просълзи.
Но тъй като развитието на слуха и говора ѝ е останало на ниво 2-годишно дете, сега ѝ предстои рехабилитация - все едно тепърва се учи да чува, да говори, да разбира как звучат думите“, обясни д-р Цветелина Григорова от УНГ-отделението на УМБАЛ-Бургас.
Днес Сийка чува птиците, кучето си, уличното движение, клаксоните на колите, музиката. Чува децата и майка си.
Едно от последните неща в живота, което зарадвало баща й, бил фактът, че дъщеря му вече го чува. Починал от Ковид пет месеца след нейната операция. „Много ѝ се радваше и много ни липсва.блиц