Новина от категория Пловдив
Архив на публикациите

Изгубеният Ройчо се намери, какво се случи с клет дядо, нямащ пари за лекарства за болно сърце

След повече от денонощие лутане извън пределите на дома, малкият Ройчо вече е у дома. Белият пинчер изчезна в района на централен Пловдив. Собственичката му Невена бе силно разтревожена за сигурността на четириногия си приятел, особено предвид крехката му възраст. Два дни по-късно тя въздухна облекчено.Споделяме нейната история без редакторска намеса:
Днес следобед, когато вече не вярвах, че отново ще можем да го прегърнем, телефонът ми звънна и сърцето ми отново трепна, надявах се... Обади се Рамадан, служител от казиното на хотел „Тримонциум“, който веднага ми изпрати снимка на животинчето, приютило се в ниша между централния вход и ресторант Виктория. Тичах с всички сили, за да стигна възможно най-бързо и когато видях няколко души, Ройчо (както е името на кученцето) се спусна към мен по стълбите.
Изпитах неописуема радост, виждах, че и всички останали са много щастливи от края на историята, която всъщност е започнала още рано тази сутрин, когато Христо (охрана на хотела) първи е видял животното на паркинга. И вместо да го изгонят, с чистачката са проявили човещина, като се опитали да му дадат малко вода. Но тъй като е било много изплашено, скитайки цяла нощ (после видяхме, че е нахапано от други кучета) се е сгушило в нишата, треперейки.
Генералният директор Оган Юзел също беше пред хотела, заедно със своите служители, когато пристигнах. Пошегува се, че хранят животинчето с ризото и е добре. След като осъзнах с какви хора ме срещна съдбата, реших да се отблагодаря, като дам известна сума. Всички отказаха, а г-н Юзел добави, че е най-добре да отидат при човек с истинска нужда от тях.
В този момент пред хотела премина възрастен човек, прегърбен, дърпайки количка с натрупани вещи. В този момент не реагирах, но след като се сбогувахме с екипа на хотела, радостта се измести от тежест в гърдите и мисълта за дядото.
Около час след като се прибрах мислих за този знак на съдбата и защо не подадох ръка, на вероятно нуждаещ се човек, така както подадоха на мен абсолютно непознати хора. Исках да мога да се върна назад, пожелах си да го срещна отново и да имам втори шанс...
Излязох от вкъщи и не повярвах, когато го зърнах да се опитва да си вземе кафе от машината на бул. „цар Борис III”, до спирката срещу Пловдивски университет. Казах му, че съм го видяла по-рано да минава пред "Тримонциум", оказа се, че тогава се е връщал от аптеката, защото ме му стигнали пари да си купи лекарства, имал болно сърце. Извадих парите и му ги дадох, почувствах, че ми олекна. Той се изненада, но след като настоях да ги вземе, се усмихна, протегна ръка и ми пожела да бъда жива и здрава.
Рейсът пристигна и човекът понечи да се качи. В този момент му казах да си купи всичко необходимо и да провери дали ги е прибрал. Тогава той отвори портмонето си, в него нямаше нищо друго освен дадената от мен сума. Падна листче с написан телефонен номер, но не успях да му го върна, вече рейса тръгваше. Може би това е поредния знак на съдбата?Пожелавам на всички хора, с които се запознах днес да бъдат здрави и винаги да носят тази доброта в сърцето си.трафик

Публикувана на
23 Септември 2022 година