Новина от категория Скандално
Архив на публикациите

„Кучето ни Артур е разкъсано!“

Преди малко звънна телефона. По никое време. Беше майка ми. Уплаших се. Животът, обаче вече ме е научил, да очаквам тези неочаквания обаждания. По никое време. Кучето ни Артур е разкъсано. От някакъв свиреп и зъл звяр. Каза през сълзи майка ми. Ела!
Васил ПЕТЕВ

Сърцето ми бързо се сви. Кръвта застина в устните ми. Душата ми изсъхна. Първо от болка. После от гняв. А накрая от безпомощност.
Пристигнах на мястото. Един полицай крепеше майка ми, а Артур лежеше с извадени вътрешности и счупен гръбнак в края на един пуст паркинг. Тичах към него. В транс. Положих якето на земята и събрах това, което беше останало от любимия ми померан Артур. Той още беше жив. Качихме го в колата, а аз абсурдно започнах да се треса. Този път обаче, вече от омраза. Към задръстването, към селяните завладяли София, към тъпите ветеринарни клинки в този кандидат шенгенски град, към Фандъкова, този път може би без основание, към съдбата, към себе си, дори.
Състоянието на Артур бе безнадеждно. Кучето бе поело по най-дългия път. Онзи, от който връщане няма.
В крайна сметка, преди час го приспахме. Артур. В сълзи. И безкрайна болка. Но моята злост обаче не умря с него. Ставам ли по-лош? Превръщам ли се и аз в унижението, да не обичам, защото вече ще ме бъде страх да обичам?...
Лек път, Артуре! Пак ще се видим.афера, със съкрашение, заглавието на Пловдивмедия

Публикувана на
05 Декември 2022 година