Дани Каназирева е завършила „Право” в ПУ “Паисий Хилендарски”. Адвокат и доктор по конституционно право, с дисертация на тема „Местната власт в условията на членство на България в Европейския съюз“. Специализирала “Британско право и право на Европейския съюз” в Кеймбридж, а през 2014 г. - в САЩ по програма "Младите лидери на България“. Основател и лидер на „Съюз за Пловдив", която партия представляваше в Общинския съвет като председател на групата до есента 2019 г. През ноември 2019 г. е назначена за управител на Пловдивска област в кабинета "Борисов-3" и подава оставка след парламентарните избори през април 2021 г. Депутат от гражданска квота на ГЕРБ в 45-ото, 46-ото и 47-ото Народно събрание.

- Г-жо Каназирева, от няколко месеца в Пловдив върви вълна от протести - против пробива до Водната палата, за спасяването на Панаира, за запазването на зелените площи до Гребния канал. На какво се дължи нарастващото напрежение?
- Пловдив се тресе от скандал след скандал и според мен това са последиците от недалновидното управление на града ни в последните 20 години. Днес ние търпим щети от създадените навремето, за мен, престъпни схеми, които дълбоко нарушават обществения интерес. Зелените площи до Гребната база са загубени при управлението на д-р Иван Чомаковпрез 2002 г. на частен партньор чрез смесеното дружество „Увеселителен парк“. Къщите и терените в Стария град и разсадниците на Пловдив са дадени на Георги Гергов в мандата на същия кмет през 2006 г., също чрез публично-частното партньорство - „Пълдин туринвест“. В мандата на Славчо Атанасов окончателно изгубихме общинския превозвач - фирма „Градски транспорт“, заедно с над 100 дка и за жълти стотинки беше препродадена общинска фирма „Ритон“. Следващите кметове Иван Тотев и Здравко Димитров не потърсиха отговорност за пропуснатите щети и ползи. И нито един от тях не е потърсил дивидент от „Пълдин туринвест“ АД. Невинен кмет в новата история на Пловдив няма. Вредните последици от тези и много други неизгодни сделки и липсата на стабилност в държавното управление задълбочават напрежението в Пловдив. Но освен от скандали сме залети и от вълна на популизъм. Политиците създават свръхочаквания в обществото с нереални обещания за решаването на тези натрупани във времето проблеми с цел лесни дивиденти преди поредните избори.
- Общинският съвет гласува декларация с искане от държавните институции акциите на община Варна в „Международен панаир“ АД да се прехвърлят на община Пловдив. Това не е ли своеобразен PR, от който трудно би могло нещо да произлезе?
- Въпросната декларация за Панаира е с пожелателен и формален характер,сглобена накрак от председателите на ГЕРБ и ДБ, която няма да породи никакви последици в полза на Пловдив. А това, че беше подкрепена и от съветниците на Гергов, я прави и лицемерна. Моята група на “Съюз за Пловдив” направи единственото реално и обосновано предложение - Общинският съвет Пловдив като акционер ясно, конкретно и точно в свое решение да заяви, че е ПРОТИВ увеличението на капитала и промяна на устава на “Пълдин туринвест” АД. Това щеше да спомогне по висящото към момента пред съда дело да бъде решено в полза на града ни. Да имаме ясна позиция, а не юридическо обърканото решение от 19.12, когато ОбС в т. 1 е “против”, а в т.2 е “за” увеличение на капитала. Но като цяло казусът с Панаира за мен е по-скоро морален, тъй като Пловдив регистрира най-голямата си загуба през 2006 г., когато Общинският съвет апортира в „Пълдин туринвест“ изключително ценни свои имоти - близо 400 дка, включително и къщи в Стария град. Днес Общината и всички ние можем да се борим държавата да запази относителен контрол, защото Георги Герговпритежава и към момента 51% от капитала на Панаира и може почти еднолично да взима решения.
- Защо община Пловдив не участва в реалното управление на „Пълдин туринвест“, освен да изпраща представител на заседанията на Общото събрание?
- Проблемът е, че досега не е имало кмет, който да наруши комфорта на Георги Гергов, макар че имаше начин - било чрез преговори, законови разпоредби или чрез споразумение за съвместна работа - Община Пловдив поне да направи опит да управлява къщите в Стария град, разсадника и оранжериите, които бяха внесени като апорт в „Пълдин туринвест“. Може би сега къщите щяха да бъдат отворени за граждани и нямаше да се налага Общината да плаща наем на дружеството за ползване на разсадника. Пасивното поведение и незаинтересованост от страна на Общината е една от причините тези имоти да се управляват само от Гергов. Да не говорим, че и половината имоти в Стария град вече са продадени, а не съм чула и дума от който и да е кмет.
- Предстоят преговори между работната група на кмета и собствениците на частния имот в парка до Гребния канал. Кой е най-добрият вариант за запазването на зелените площи?
- Това е сложен казус. И мен, като повечето пловдивчани, ме боли, че част от белите дробове на Пловдив до Гребната база са в частни ръце. Но трябва да приемем като безспорен факта, че този имот към настоящия момент е частен, препродаден няколко пъти. Още през 2010 г. подавах редица сигнали до Славчо Атанасов и настоявах да се заведат дела за връщането на внесения преди време апорт в дружеството, докато не е късно. Но никой не обърна внимание. Старият устройствен план допускаше строителство в имота, новият ОУП предвижда значително по-малко застрояване. Ако екипът на кмета е на мястото си и самият кмет има твърда ръка и е достатъчно подготвен, няма да се допусне строителство. Предложението, което „Съюз за Пловдив“ направи, е преговори със собствениците на имота, защото живеем в правова държава и трябва да зачитаме законите и Конституцията. За национализацията на частна собственост сме забравили отдавна, така че вълната на популизма, която залива града ни с неприложими решения, няма да помогне за решаването на този казус. Категоричното ми мнение като юрист и пловдивчанин е да се водят преговори, в резултат на които могат да бъдат изготвени няколко варианта. Първият вариант е придобиване на 81 дка на цена, която Община Пловдив може да си позволи, макар че за този ценен имот компромиси не трябва да се правят. Имотът може да се замени за други общински парцели, могат да се сменят строителните параметри с по-малко застрояване и 90% озеленяване, което защитава обществения интерес. Второто предложение, което внесохме на сесията, е задължаване на кмета да инициира частичното изменение на ОУП с отреждане на имота за зелени площи за широко ползване, което за жалост не се прие. Настоявахме водещи в преговорите да бъдат общинските съветници, а не кметът, и то от всички политически групи, защото именно политическият консенсус ще осигури прозрачност, публичност и ще доведе до крайната цел - запазване на зеленината на Гребната база.
- В Пловдив тече дискусия за финансиране на проекта за реконструкция на Дондуковата градина и довършване на зоопарка със средствата от заема, които бяха договорени за пробива до Водната палата. Как ще коментирате това намерение на администрацията?
- Истината е, че затъваме в дългове и поне се надявам до края на мандата да видим завършени проекти. Моето мнение за пробива до Водната палата е по-различно от протестиращите срещу този проект. Да, Пловдив има нужда от пешеходни зони, но основните проблеми на града са: лошо организиран градски транспорт, свръхинтензивен трафик, задръствания и мръсен въздух. Категорично считам, че пътната инфраструктура следва да се развива. Според мен изключителна грешка в този мандат е, че не постави на дневен ред проекта за разширение и реконструкция на бул. „Марица-север“.
Повтарям го от 10 години и няма кой да ме чуе. Също и продължението на бул. “Македония” и новият бул. “Северен”. Пробивът до Водната палата също щеше да донесе ползи за трафика и проектът не трябваше да бъде спиран, а да бъде подобрен - да се запазят левите завои, да се изгради трета лента на моста. Историята със зоопарка е още един пример на недалновидното управление на Пловдив. Водих детето си в зоологическите градини в Стара Загора и Пазарджик, а той вече е на 18 години. Грехота е, че във втория по големина град в страната не може да се построи зоопарк. Не знам доколко тази зоологическа градина вече не е морално, идейно и проектно остаряла и доколко може да се изгради на това място. Дано да не са поредните милиони, чийто резултат няма да видим, защото дори и на общественото обсъждане не станаха ясни точните бюджетни разходи. Оставам резервирана, за разлика от проекта за Дондуковата градина, макар че тя можеше да се реконструира със средствата от бюджета. Моето мнение е, че кредит се взема за големи инфраструктурни проекти, които за десетилетия напред да решат даден обществен проблем.
- В София се въвежда електронната система в градския транспорт, в Пловдив тя още е на етап процедура за обществена поръчка. Защо отново изоставаме с качеството на транспортното обслужване?
- Няма град в България с по-лош градски транспорт от Пловдив. Във всички останали големи градове усвоиха европейски средства, имат екологични превозни средства и гарантиран обществен транспорт. Лишихме се от общинска транспортна фирма и изгубихме 20 млн. лева, платени на испанска фирма за електронната система по престъпен начин, а сега ще даваме още 15 млн. лв., за да я надграждаме. И питам как надграждаш нещо, което не съществува? Следващият кмет на Пловдив трябва да постави като приоритет подобряване на градския транспорт и трафика.
- Очевидно е, че отново отиваме на извънредни парламентарни избори. Според вас какъв ще е резултатът и какви последици носи за страната, включително и за общините, липсата на редовно правителство?
- Още когато се отказах да бъда отново кандидат за депутат в Народното събрание, ми беше ясно, че пак няма да имаме кабинет. Тази омраза, конфронтация, липса на държавническо поведение и отговорност, неясни действия прозираха от първия ден на 46-ото Народно събрание и останаха и до днес като модел на политиката в България. И на местно, и на държавно ниво веченяма как да се даде пълната власт само на един политически субект, така че трябва да се научим да уважаваме чуждото мнение, да работим в диалог и да умеем от всяка ситуация да извличаме най-доброто, което може да дадем за града ни и за страната ни. За съжаление, бяхме залети от популизъм и нереални решения. В Пловдивска област от 2021 г., откакто започна политическата криза, няма нито един нов проект, нито завършен стар такъв. За година и половина, когато бях областен управител, бяха построени и ремонтирани 200 км пътища. За съжаление, моята прогноза е, че ако продължаваме по този начин, и след новите извънредни избори пак няма да има кабинет. Тази нестабилност създава несигурност и в бизнеса, и сред гражданите, плаши инвеститорите, пречи на развитието на общините и регионите. марица