Нешка Робева напоследък се е оттеглила сред идилията на село Трудовец, но не спира да се вълнува от случващото се в държавата. Легендарната треньорка не е крие омерзението си от низките политически страсти у нас и от факта, че отново не може да бъде съставено редовно правителство. Народът е страшно разочарован и вече не вярва на никого, добавя тя.
- Г-жо Робева, имате ли надежда, че ще страната ни ще се оправи?
- Страната е обречена, защото, за съжаление, ние няколко пъти вече избираме хора, които мислят единствено за себе си. Те не мислят за народа. Една голяма част от тях презират този народ. Като прибавим към това и че са ужасно алчни и крадливи, няма какво да се заблуждаваме. Всеки от тях си мисли: Ами сега, ако направя така, дали другия път ще ме изберат. Всички партии станаха едни партийки. Няма една партия лидер. Народът е отчаян, не иска да гласува, на никого не вярва. На никого!
- Светлина в тунела няма ли?
- Най-добре да се разпусне Народното събрание и да работи на сесии. Така както години наред е работило. Ето ви, господа народни представители, материалите, обсъждайте си ги, кореспондирайте, има интернет, има всичко. Но да се плаща на тия 240 човека, да получават такива пари, за да търкат пейките в Народното събрание?! Като го погледнеш, или ги няма, или си цъкат по телефоните. За какво става въпрос?! Нека да направят един отчет – я да видим колко часа в една година те работят? Или се занимават с процедурни въпроси, или се карат, езикът им е ужасен, кошмарен. А трябва да гласуват закони.
- Имало ли е такова дъно до момента?
- Нали знаете, песимистът казва – Не, по-лошо от това не е било и не може да бъде. А оптимистът казва – Може, може. Ние имаме неподозирани възможности. Удряме дъното, то се оказва, че било фалшиво. Давай още надолу, удряме следващото. Накрая ще вземем да излезем от другия край. Хората са ужасно разочаровани. Демокрация, това значи, че народът управлява. Ние един референдум не можем да направим, където хората да си кажат мнението. А не разни измислени политици, които излизат, плямпат, обещават. Не спряха да говорят – аз, аз, аз. Никой не ги научи, че поне трябва да кажат „ние“. Партията, която е получила доверието на избирателите, а не „аз“. Те всички са еднолични търговци в парламента. Но хората не искат да ги изметат.
Тези момичета и момчета, завършили Харвард, може да са начетени, но не са почтени. Родолюбие, човеколюбие – няма. Тяхната политика е – пари, навсякъде да съм пръв, ще те бутна и под влака. Нямат скрупули в начините, по които искат да го постигнат. Работят лактите, юмруците. Те тъпчат по трупове, те ще ритнат под влака съперника си, ще го измамят, ще го оклеветят. Ето това е страшното. Защото са млади хора.
- Явно вече сте напълно омерзена.
- Какво значение има аз как се чувствам? Абсолютно съм убедена, че много хора могат в публичното пространство да говорят едно, но когато сме насаме със себе си, всички се чувстваме омерзени. Като изключим една шепа хора, които дърпат конците.
- Според вас ще се задълбочи ли мизерията, ако въведем еврото?
- Поне мои приятели от чужбина, с които съм разговаряла, казват, че цените са скочили при смяната на националната валута. А когато ние се познаваме, знаем що за народ сме, вярвайте, че наистина ще стане страшно. Но тук има един въпрос, който те са длъжни да изяснят. Защо е необходимо това, когато ние сме във валутен борд, имаме един стабилен лев. Да се замислим този народ какво го чака. Ако политиците ги интересуваше народът, щяха да застанат и да кажат – дайте да видим какво е необходимо да се направи на първо време. Първо трябва да се заемат много здраво със селското стопанство. При тази земя, която имаме, е грехота да внасяме чужда продукция. Ние губим собствените сортове зеленчуци, плодове, семена. И вече ще ядем пластмасата от Холандия. Ето с какво трябва да се земат нашите политици. Но това са хора, които могат да гледат в очите народа си и да го лъжат. /ретро, със съкращение, заглавието на Пловдивмедия