Д-р Иван Чомаков е два мандата кмет на Пловдив в периода от 1999 до 2007 г. Печели изборите като регионален лидер на СДС, преди това е и депутат на десницата. Роден е в Пловдив на 15 октомври 1953 г. Завършва медицина, преди да навлезе в политиката, е сред най-успешните анестезиолози. Д-р Чомаков гостува в "Подкаст Марица" по горещата тема за съдбата на Пловдивския панаир.

Разговаря Иван Панчов
- Г-н Чомаков, по време на вашето управление като кмет на Пловдив е създадено дружеството "Пълдин туринвест". Как се случи така, че то влезе като собственик в Международния панаир?
- Дружеството беше създадено по предложение на почти всички представени в Общинския съвет партии през 2004 година за управление на имоти в Стария град, загубили своята атрактивност, след като няколко пъти бяха предлагани за продажба. Тези имоти съставляваха 75% от актива му, което осигуряваше мажоритарен дял на Общината. Пак чрез Общинския съвет се взе решение дружеството да участва в преструктурирането на Пловдивския панаир, който до този момент беше 100% държавна собственост. Панаирът присъства на територията на града и е негова емблема, но никога не е бил общинска собственост.
- Как се появи идеята за приватизация на Панаира?
- Разбрахме съвсем случайно през 2004 г., че Панаирът е изваден от забранителния списък за приватизация. Известният парламентарист Гиньо Ганев, Бог да го прости, ми се обади и ме предупреди. Тогава реагирахме и направихме две последователни пресконференции и един голям концерт, който напълни площада. И като че ли тогава се спаси Панаирът. Иначе можеше да бъде продаден, не знам на каква цена и не знам как щеше да бъде употребен. След Десети ноември и последвалите промени Панаирът беше в упадък. Вървеше все надолу и надолу, за да стигне до един битпазар. Вътре се продаваше това, което го имаше и по сергиите на "Капитан Райчо". Нищо общо с времето на социализма, когато беше част от държавната индустрия и беше свързан с т. нар. външнотърговски дружества, които работеха цяла година за изложението.
- Стига се до парадокса вие и г-н Гергов да твърдите, че през 2006 г. Панаирът е бил спасен, а други хора, като вашия предшественик на кметския пост Спас Гърневски, да казват, че това е "кражбата на века"?
- След 2006 г. предложих да посетим Лайпциг, който е побратимен с Пловдив по линия на панаирните градове. Там се срещнахме с кмета на града и директора на техния панаир, който беше западногерманец. Говорехме с него да възобновим връзките, които имахме по времето на социализма. Той обаче обясни, че това ще стане трудно, защото ние още не сме се прехвърлили към пазарната икономика. Каза ни: "При капитализма не управлява държавата, а управлява капиталът". Въпреки това мисля, че 2006 и 2007 г. бяха много силни години за Пловдивския панаир. Германците дойдоха на есенното изложение и бяха много изненадани как сме успели да запълним всички палати. Даже ни казаха, че ще се оправим сами. Да, ама не! По това време икономиката ни не вървеше нагоре. Самата държава не полагаше никакви усилия да подпомага Панаира. Дори имаше момент, в който го осъди и глоби по Закона за защита на конкуренцията. В същото време се създадоха изложения, които се откъснаха от Пловдивския панаир - в София, Стара Загора, Добрич и т.н. Имаше много предпоставки нашият панаир да не върви добре. И въпреки това бяха направени големи инвестиции в панаира, които могат да се видят.
- Да, но вашите опоненти казват, че през 2006 г. д-р Чомаков подари Панаира на Гергов?
- Аз първо не мога да дам Панаира, който е държавна собственост. Второ, кметът нищо не дава. Дава Общинският съвет, който разпорежда на кмета да изпълни определени решения. А конкретно предложението за създаване на "Пълдин туринвест" не е направено от общинската администрация, а от четири групи в Общинския съвет, начело с ОДС.
- Въпросът е как Община Пловдив допусна нейния дял в Панаира да се стопи?
- Ами когато Общината реципрочно не отговаря на инвестициите, които прави дружеството, естествено капиталът на съдружника, който прави инвестиции, се качва. А направените инвестиции са за над 100 млн. лева. Това е една от причините дялът на Общината да падне до 25% Тогава цялата държава беше в криза, борехме се за всеки един лев. Дори бяхме насърчавани от нашите западни партньори за тези публично-частни партньорства. Помня един семинар в София, на който британският посланик ни хокаше защо не ползваме този вариант на съхранение на общинска собственост. Даже имаше такива лозунги: "Продавайте всичко за един лев!". Като нямаш никакви пари в общинския бюджет, се чудиш какво да правиш с тази собственост, която иска поддръжка. За нея се плащат данъци, трупат се разходи.
- При добрия пример на Запад обаче подобни публично-частни партньорства защитават държавния и общинския интерес, а при нас това често не е така?
- Преди 30 години искахме капитализъм. Оказа се, че искаме да живеем по капиталистически, а да разпределяме по социалистически. Ами това е трудно да се получи. Капиталът вече не е в ръцете на държавата и общините, а в частния бизнес. Аз не знам, ако Панаирът беше 100% общинска собственост, как щяха да изглеждат нещата, защото това не е проста работа. Трябват хора с подходящо образование и опит, трудно е да се намери такъв екип. Сега, като говорим толкова лоши неща за Панаира, кой ще дойде на изложенията?
- Разигра се цял политически спектакъл, стигнал и до парламента с тезата, че има опасност Панаирът да бъде застроен. Как гледате на това?
- Аз му се обадих на Гергов и му казах: "Хората разправят, че искаш да буташ панаира!". Той ми отговори: "Как ще го бутам, като съм вкарал толкова пари в него". Нито аз, нито Гергов, сме съгласни панаирът да стане жилищен комплекс.