Много рядко пиша по обед, но новината, че Атанас Атанасов е катастрофирал със своя малък танк, директно ме изкара извън релси. Дерайлирах от притеснение!Един толкова фин човечец, дори една изхвърчала костилка от джанка може да го нарани!
Васил ПЕТЕВ
Надявам се поне, че от НСО са се погрижили ген. Наско да се е возил в детското си столче отзад, вързан с ластик, така че, ако случайно изхвърчи, да може да се върне за преговорите за кабинет късно следобед.
Ако помните навремето, този малък демократичен бумеранг излетя през 2000 година, за да се върне през 2023 под формата на проукраински бухал.
Между другото, често си представям как, ако все пак сбъдне съкровенната си мечта и стане отново шеф на контраразузнаването, г-н Наско ще ходи на работа рано сутрин – с малко куфарче в ръка, минаващ прав под бариерата на службата на бул. „Черни връх”. Незабелязан от камери, скенери и дронове, той ще влиза в ДАНС, за да се отдаде на любимата си частна детективска дейност.
Щото генерал Наско, както и Инч Хай, by the way, са колеги. Звънкаш им. Задаваш им желан резултат. И после само чакаш. Реализация.
Частни детективи, бате! Кво да ги правиш?!
Както и да е! Радвам се, че Наско е добре. А ако някой случайно се пита защо генералчето е с охрана от НСО, отговорът е ясен – повечето малки пернати животни от този тип са вписани в Червената книга на България като изчезващ вид. Затова сме длъжни да ги пазим! И ние, и НСО, и Природонаучният музей също!
Господ здраве да им дава! На животинчетата…афера