Днес е 24 май. Голям празник е. Става ясно кои ще го отбележат по старому – като Ден на братята Кирил и Методий и тяхната славянска азбука. И съвременните новатори-евроатлантици, за които е Ден на писмеността шльокавица и нейните създатели пловдивските братя Манолий и Пейковий.

Динко ПЕТКОВ

В Пловдив едните ще преминат с традиционната, вече доскучаваща манифестация по Главната. Ще носят плакати с буквите от кирилицата и портрети на светите солунски братя. Учениците ще бъдат под строй, съпровождани от своите учители.
Загърбилите архаичната днес азбука, заменили я с шльокавицата, няма да излязат на манифестация. „Ще дойде и нашето време, Брюксел е зад нас, скоро 24 май ще е апотеозът на делото на братята Манолий и Пейковий!“, търпят засега те.
Напомнят, че благодарение на двамата пловдивски братя днес „Под игото“ на Иван Вазов вече е разбираем за новото поколение роман. Едно било да напишем на кирилицата, примерно, „Обичам те!“. Моментално усещаш клишето, с което се напъваш да доказваш любовта. Съвсем друго звучи на шльокавица: “Obichаm te!“. Още не си го написал и купидонската стрела вече се забива точно в сърцето й. И започва една любов, която няма край.
Написвам, да речем, „Гладен съм!“. Ситите не ти вярват. Един комат не ти подават. А виж:“Gladen sam!”, моментално те разбират, че един залък не си хапнал. И веднага ти предлагат филия, дебело намазана с черен хайвер.
На кирилица, ако изпишеш: „Вярвай ми!“, усещаш, че много вяра не ти хващат. А ако е „Viarvai mi!“, веднага ще ти повярват. Или: „Ти мен уважаваш ли ме!“, щом е на шльокавица, гарантирано е, че ще получиш братска прегръдка, в знак, че ако на теб не ти вярват, тогава на кого.
Ако бъдем искрени, химните, които се пеят сега на 24 май, не са съзвучни на новото време. „Върви народе, възродени!“, пеем като по Татово време. И се видя докъде стигнахме – до кривата еврокруша. А виж, неофициалният все още химн, изпят от братята Манолий и Пейковий, „Крокодилът Гена“ , бързо ще стане хитът на 24 май. Издава самочувствие. „А мне все равно“ според оригинала. Демек каквото и да става, не мен не ми пука.
А и аман от претенциите на Скопие, че Кирил и Методий не били българи, а македонци. За народността на братята Манолий и Пейковий, гък не могат да кажат. Родният им дом е бил в Кючук Париж, документирано е.
На чии братя трябва да бъде 24 май? Ей го примера от онзи ден. Два непоръбени политически камъка си паснаха и от тях ще правят редовно правителство. По събоносния им пример колко му е и тук да приложим ротационния принцип. Тази година да празнуваме братята Манол и Пейковий. А следващата да е на братята Кирил и Методий.