Има един потресаващ епизод в скандалната хроника на историята. Докато крачи по българската земя към безсмъртието, клеветата застига Васил Левски. Този национален резил го няма в официалната биография на Апостола. Свети обаче със страшна сила и не може да бъде заличен!

Росен ТАХОВ
Злоезичието е документирано в кореспонденцията между Найден Геров и Христо Георгиев. Първият руски вицеконсул в Пловдив, вторият милионер в Букурещ. С дата 30 май 1869 г. Геров пише на Георгиев:
"Преди 6-7 дни заминал от тука Дяконът, и както тука, така и насъде, отдето е минал, е показвал прокламация една на българский език за българите с печат от "Привременно Българско Правителство", а друга на турский език за турците; но и от двете е имал само по една, та ги е показвал, а не оставял от тях нийде. Аз ги видвах. Турската не можах да прочета, а българската не чини, празна работа, и ме е страх да не се излъжат някои простодушни да се поведат, та и тии да теглят и на други беля да докарат."
"И друго едно шюпе (съмнение) ми дава това нещо - добавя дипломатът. - Дяконът, дето ходи, все иска да му дават и пари за харашлък, та да не би да лъже хората само да зима пари!"
Георгиев отговаря на Геров: "Прокламациите, що сте видели у Дякона, тия се типариха (печатаха) тука от Райнова и Касабова, и се придадоха сичките на Дякона, за да ги раздаде. Дяконът е онзи, дето прави лъжливите писма на Райнова, за да се рекомендува, че е добър шпионин, какъвто Райнов, такъв е и Дяконът, и двамата за пари и баща си продават."
Васил Левски, който е водил сметка за всеки грош, който е залъгвал глада с маслини и ябълки, за да пести народните средства, е омърсен, че "за пари и баща си продава". От човек, който не си знае милионите!
"Клеветата - една българска особеност" тълкува тази тъмна страна на нашенската душевност. Автор е Владимир Свинтила, когото помним с нестандартното му перо и неочаквани открития.ТРУД