Онази книга на Онзи автор с Онази награда, със сигурност раздели държавата на две. Разцепи интелектуалните ни представи с балтията на непримиримостта и дори хора, в чиито качества човек може да се закълне, сякаш залитнаха от ударната вълна на хвалебствията.

Евгени МИНЧЕВ
Много е мило да се заблуждаваш, че България печели от тази награда, да не говорим изобщо от този автор. България няма да спечели нищо, така както не печели пряко от двамата познати по света наши футболисти.
А когато лампата светне ярко, виждаме колко нещастие има в този скалъпен фурор. За да съм коректен, ще кажа, че не съм чел Онази книга от Този автор, но ми попаднаха цитати от други негови писания.
Искам да се засрамя, ако те са коректно цитирани, искам да се засрамим вкупом, загдето така изляхме емоцията си и отприщихме фалша си. Сдържани в поробените ни клетки, ние искаме някой отвън да ни признае, да ни преведат на английски, да ни корят на английски, да ни наградят на английски, да ни ... чукат на английски, защото моля ви се, така е по-западно.
Но ние, дори английски не говорим добре, камо ли да разберем подтекста на тези подхвърляния, които някои разбират като награда.
Пица на парче, поръсена с имитация на хайвер. Така приемам за себе си тази кампания, в центъра на която се пробутва някаква национална гордост, която аз изобщо не чуствам като своя. Доколкото събирам впечатления отстрани, никой не се гордее, никой не припада, забелязвам само удивление и усещане за поражение на досегашните културни ценности. Авторът, авторът, може би изобщо не е виновен, може би е попаднал в турбуленцията на някаква идеологическа циркулация, награденичък е, насниманичък е, усмивката му виновничко сътрудничи на публикации, една от друга по-чинни, да не кажа чиновнически. Онази книга ще влезе ли в учебниците, ще покълне ли в умовете на подрастващите, ще остави ли следи /кървави, уринарни, слюнчести/, каквито и да са, в мирогледа на четящите... Това ме смущава и ме смущава най-вече покорното, не искам да кажа платеното мълчание на маститите и на места бабаитските досегашни интелектуалци.
Съгласни ли са те с новото, пластмасово, книжно меню, което ни пробутват. Съгласни ли са с толкова много Е-та в новата ни литература, да си го кажем направо- Г-та, че да си мълчат и да преглъщат сурогатни залци.
Добра новина е отсъствието името на Онзи автор в 101-те награди на Съюза на българските писатели. За първи път ми се иска македонците да си присвоят наш „успех“ и ако зависи от мен - на! Подарявам им го. Но май и на тях им дреме на убежището за подобен литературен хаир.труд, със съкращение, заглавието на Пловдивмедия