По време на цялото управление едни от хората, към които Тодор Живков има най-добро отношение, са неговите секретарки, определяни даже като неговите „сиви кардинали“. И причината за това е, че в тях бившият държавен глава не вижда заплаха за управленския пост начело на държавата.
Първата му секретарка Николина Попова работи за Първия цели 32 години, от 1954 до 1986 г. Преди това е била секретарка на Антон Танев Гьошев (известен като Югов), един от ръководителите на Българската комунистическа партия (БКП) в средата на XX век, ръководител и на комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. Министър на вътрешните работи (1944-1949), министър-председател (1956-1962).
Човещинка
Живков получава Николина Попова като наследство от отстранения си съперник. Дискретна, скромна и предана, тя е идеалната помощничка. С пет години по-млада от него, тя не е трън в очите на съпругата му Мара Малеева, защото, както тя самата признава: „Отношенията ни бяха чисто колегиални“. Николина никога не разкрива важни моменти от времето, което е прекарала до Живков. Открехва завесата само за неща, които показват човешкия му облик. Като например това, че понякога се уморявал. Когато след 8-часовия си работен ден му се искало да подремне, не правел големи усилия – до кабинета му имало стая с креват, за да положи на възглавницата морна глава. Секретарката питае топли чувства и уважение към началника си, впечатлява се и от щедростта му – за 25-годишнината от народната власт подарил на всичките си сътрудници по един хубав часовник. Признава, че много от жестовете са заслуга на жена му Мара, която му била съветник, а и познавала настроенията на обикновените хора. Съпрузите не пропускали да честитят на служителките си женския празник 8 март и ги ощастливявали с подаръчета по разни поводи.
Петолъчка
Доста повече информация има за другата секретарка на Живков - Ангелина Горинова, която е край него от 1954 г. Отначало е секретарка на Вълко Червенков. Според слуховете тя е назначена на този пост от самия Живков, който по този начин искал да има „ухо“, което да му докладва всичко за неговия предшественик. След като Живков поема властта, вярното му ухо става негова секретарка. Тя обаче е нещо различно от една безгласна машинописка, като успява да си извоюва дори правото да вдига секретния телефон в кабинета на Живков, известен като „червената петолъчка“. По този начин тя имала възможността да прецежда и да избира кога и с кого да свързва Тато изцяло по свое усмотрение. Ангелина Горинова е и единствената, която знае речта на Живков пред Априлския пленум през 1956 г., когато той оглавява партията и става новият Първи. По простата причина, че именно тя я натракала на машината. После речта била съгласувана със съветския посланик в София. Освен нея наясно с речта била само съпругата на Тодор Живков – Мара Малеева. Според самия Живков пък преди пленума Горинова му казала: „Другарю Живков, сега дойде моментът да вземем властта.“
Подарък
За специалното място на секретарката в сърцето му говори фактът, че Тато й подарява апартамент в „Лозенец“ в съседство с този на самия Милко Балев. А след като Ангелинка се жалва, че бензиностанцията, намираща се в съседство с жилището трови въздуха, Тато просто нарежда бензиностанцията веднага да бъде премахната. Което се и случва.
„Несменяемата“, както наричат Ангелина Горинова, има два брака. От първия има дъщеря, от втория – двама синове. Фамилията си дължи на Иван Горинов, който се издига до генерал и зам.-началник на Първо главно управление на ДС (1975-1990 г.). По време на Втората световна война той е бил партизанин и политически затворник. Семейство Горинови имат двама синове – Валентин и Камен. Освен с имотната придобивка в „Лозенец“, имат още две вили и няколко апартамента в София. Довереницата на Тодор Живков умира през септември 2021 г.
Медсестрата Ани Младенова
и скъсаните чорапи на Тато
Медицинската сестра Ани Младенова е другата жена от най-близкото обкръжение на Тато, за която и тогава, и сега продължават да се носят легенди.
Тя е до Първия в продължение на 16 години, от 1973 до падането му от власт през 1989 г., като се грижи за цялото негово семейство. Дори и след това Младенова е сред малкото останали верни на бившия си ВИП работодател. След промените тя става известна с историята за скъсаните чорапи на Тато. Тази история обаче е още отпреди промените. Самата Ани разказва, че няколко месеца преди 10 ноември 1989 г. един ден тя споделя с Живков, че два чифта от чорапите му са скъсани. „Той попита: „Има ли в България други хора с кърпени чорапи?“ Отговорих му: „Сигурно“. „Значи и моите тогава може да се закърпят“, каза Живков. Аз ги взех и дадох на камериерката, не съм му ги кърпила лично. Живков не беше разсипник. Беше възпитан да живее скромно. Хранеше се малко, обичаше обикновените манджи. Не гледаше като дойна крава на властта. Ползваше удобства, но за разлика от други не злоупотребяваше с това. Вечер хапваше набързо, гледаше новините и продължаваше да работи до полунощ“, разказва медсестрата Ани Младенова.
Тя споделя, че са й били предлагани големи суми, за да издаде книга със спомените си и да разкрие пикантерии около живота на Живкови. Но тя категорично отказала. Днес бившата медицинска сестра живее в Банкя и отглежда сама зеленчуците за трапезата си. А за да има винаги пресни яйца, си е купила и няколко кокошки.телеграф