- Г-н Гърневски, на 17 декември ще се проведе местен референдум в Белащица за отделяне на селото от състава на Община "Родопи" и присъединяването му към Пловдив. Според Вас коя община ще загуби и коя ще спечели, ако този вот е успешен?
- Макар и възникнал по-скоро като частен случай, ако вотът успее, тепърва ще се настани трайно под прожекторите на обществено-политическата сцена под тепетата. Организацията на референдума премина по-скоро на тъмно. Липсваше сериозен дебат в Общинския съвет на Пловдив както по-същество за акта, така и за сериозни процеси, които в бъдеще ще потропат на политическите порти в региона.
- Общинският съветник Костадин Георгиев вече е внесъл питане до кмета Костадин Димитров дали предвижда средства за Белащица при положителен резултат на референдума.
- Костадин Георгиев безспорно е един от двигателите за отделянето на Белащица от Община "Родопи" и преминаването ѝ към областния град. Като общински съветник е бил участник в срещите на пловдивски управници начело с бившия кмет Здравко Димитров с инициативния комитет от селото. Затова си позволявам да го попитам чрез вас: На тези срещи воден ли е официален протокол, или най-малкото паметни записки? Какви условия или очаквания за присъединяването към Пловдив са поставени от инициативния комитет? Какви конкретни ангажименти са поети от Община Пловдив?
След като се внася питане до новия кмет на Пловдив Костадин Димитров дали предвижда средства за Белащица, става веднага ясно, че са поети конкретни финансови ангажименти. Според публикации Белащица има голям проблем с инфраструктурата си като канализация, улици, пътища и хроничен недостиг на вода. Какъв е обаче пълният набор на поетите от пловдивските управници ангажименти, можем само да гадаем.
- От инициативния комитет беше представен дълъг списък на обекти за милиони левове, но в предишния мандат беше взето решение при успех на референдума от бюджета на Пловдив да се отпуснат 200 000 лева за проектиране. Как трябва да реагира новият Общински съвет в Пловдив?
- Убеден съм, че пловдивската общественост незабавно трябва да бъде запозната с конкретните договорки между бивши пловдивски управници начело с кмета Здравко Димитров и инициативния комитет на Белащица. При евентуален успех на референдума Общинският съвет трябва да приеме финансов и времеви график за изпълнение на обещанията към присъединеното село. При всички положения обаче, когато проблеми на двете страни съвпадат като потребност, поне към настоящия момент, с предимство трябва да се завършат започнатите вече пловдивските проекти.
В предишния мандат в район "Западен" бе извършено огромно жилищно застрояване. Това са цели квартали, по-големи от териториите на всичките пет водещи вилни села в Родопската яка, взети заедно, които са на гола поляна.
Необходими са колосални средства за канализации, пътища, улици, озеленяване и т.н. на тези квартали. Наскоро медиите оповестиха за предстоящ старт на ново мащабно жилищно строителство в същия район, до кв. Прослав, с което посочените проблеми ще се мултиплицират в пъти. Трагично е положението и в район "Южен", особено с инфраструктурата и цялостното благоустрояване на кварталите "Остромила" и "Беломорски". Да не изброяваме десетки райони, микрорайони и междублокови пространства, които чакат на опашка с години за ремонти и озеленяване. В миналия мандат Пловдив бе разкопан с множество първи копки на нови обекти със сключени с изпълнителите им договори. Само един господ знае дали Общината ще има средства, за да станем свидетели на последните им копки. Мога да изброявам до утре сутринта безкраен списък от стари и нововъзникнали проблеми, едно към едно еднакви с проблемите във всяка една от българските общини.
Ето защо при грандиозното строителство, което тече под тепетата, и поради ограничените ресурси на Община Пловдив са напълно обясними притесненията дали ще откликнем в срок на очакванията на нашите приятели от Белащица.
Затова настоявам при успешен вот на 17 декември всички договорки в сегашно и бъдеще време да бъдат скрепени с официални публични документи.
- Възможно ли е референдумът в Белащица да отприщи лавина от искания за присъединяване към Пловдив и на други села от общините "Родопи" и "Марица"?
- Белащица не може да бъде причината, а само искрата за подобни рискове. Въпросът за юрисдикцията, под която да бъдат 40 села на север и юг от Пловдив, не е от вчера. В различни периоди някои от тях са били управлявани и от пловдивската администрация. С указ №3182 от 1987 г. 21 от селата на юг от река Марица, в т.ч. и Цалапица, образуват състава на община „Родопи“, а 19 села на север от Марица съставляват община „Марица“. Двете общини са част от всичките четири в България, които нямат свои общински центрове. Седалищата им се намират в Пловдив.
Община "Родопи" е пръсната на огромна площ от пловдивското поле до северните части на Източните Родопи. Населението ѝ е неравномерно разположено в отделните общини, а голямото разстояние между тях усложнява механизмите за управление. Истина е, че от миналия мандат Общината успя да привлече средства и предприе сериозна за мащабите си инвестиционна политика във всяко едно населено место. Но също така е истина, че като във всяка община средствата никога не стигат, за да покрият всички нужди. Един успешен референдум в Белащица и привличане на бързи инвестиции от Пловдив в началото би провокирало опити и за други „емигранти“ към пловдивската хазна.
- За разширяване на границите на община Пловдив се говори от години. Досега са правени опити и за референдуми, но неуспешно. Какъв е най-добрият модел?
- Подобни процеси отдавна подклаждат мераци в най-близките до Пловдив, и то водещи за цялата община села. В Храбрино, Първенец, Марково, Белащица, Брестник, Браниполе, Ягодово и Крумово живеят 19 421 души от всичките 32 602 в цялата община. Какво би станало, ако част от тях също организират успешни референдуми? Всички те имат за решаване тежки инфраструктурни и социални проблеми. Община Пловдив ще може ли да поеме и техните грижи? Аз съм убеден, че трудно ще се справи с белащинските, и то не за дълго, а камо ли с нови. Да, Пловдив може да откаже нови гостоприемства, но ще трябва да отговори защо присъедини с отворени обятия само Белащица. Нима в другите села не живеят хора, също допринасящи за града ни? Тогава ще излезе, че белащинският референдум действително е плод на пловдивски лобисти.
Нека хипотетично допуснем, че ще приобщим доходоносните перли на община "Родопи" около Пловдив. От 21 населени места остават 13, 7 от които се намират дълбоко в Родопите. Най-отдалечените са на близо 40 км от Пловдив. В тях живеят общо 391 души. В Лилково са 19, в Ситово - 16, а в Чурен - едва 5. Но грижите и за 1000, и за 100, и за 10 за определени услуги са еднакви, нали? Останалите 6 населени места общо с 12 790 души са пръснати на големи разстояния едно от друго в пловдивските поля…
Аналогично е положението и с община "Марица" с нейните 19 села и 31 692 жители. Дали друг модел на управление, освен сегашният обаче, би имал капацитет да ги управлява по-ефективно при тези им характеристики, е сложен въпрос.
- Какъв според Вас трябва да е подходът на пловдивските управници към съседните общини?
- Българска поговорка казва, че комшията много често е по-важен от роднината. През годините община Пловдив винаги е била в добри отношения със съседите си, в т.ч. и с общините "Родопи" и "Марица". Заедно сме се борили с наводнения, свлачища, бедствия, хлебна криза и прочие. Сега, когато около Пловдив се формира агломерация, обединяваща 18 общини с население от близо 800 000 души, с всички тези общини трябва да се отнасяме помежду си равнопоставено и с уважение.
- Какво означава това?
- Заедно ще се наложи да реализираме глобални проекти, касаещи в бъдеще цялата тази общност. Един от тях би бил решаването на въпроса за ефективната регионална свързаност между общините от региона и Пловдив. Изграждането на наземна железница, буферни зони за паркиране, синхронизиран градски транспорт са само част от мерките. Въпросът за водоснабдяването на Пловдив и част от прилежащия район от каскада "Въча" излиза отново на дневен ред с пълна сила. Взаимодействието между областната управа, кмета на водещия мегаполис и кметовете на общините е абсолютно задължително. Най-вероятно отново ще бъде поставен въпросът и за целогодишна потребност от спорт, отдих и туризъм за живеещите в Централния южен район. Отлична възможност е създаването на съвременни условия в прилежащия на територията на новата агломерация парк "Родопи", отстоящ само на 20 км от Пловдив.
Тук е мястото да попитам: Колко пловдивчани знаят, че почти цялото землище в този парк, с малки изключения, е в юрисдикцията на общините Куклен и "Родопи"? Да, те притежават земята, но сами нямат необходимия капацитет да развият курорта. Обратно, градът ни има голям капацитет да го направи, но земята не е негова. Ето, с общите усилия на всички общини в агломерацията този изключително важен въпрос може да бъде решен в кратки срокове. Защо трябва хората от региона да пътуват над сто километра до Пампорово и Боровец, когато парк "Родопи" действително е само на една ръка разстояние?
Затова питам: Как днес ще мишкувате в съседната си община, отмъквайки едно, второ или трето от знаковите села, а утре ще седнете на една маса с лидерите , за да работите заедно с тях за интересите на стотици хиляди хора?
Политиката на премиера Бойко Борисов към проблемите на общините беше показателна. Никога не ги делеше по партийни цветове. Помагаше на всички, защото знаеше, че това е най-прекият път да помагаш на народа си. Убеден съм, че неговите истински последователи под тепетата ще продължат обединителната му политика. /марица