Слава Севрюкова – един от най-големите феномени, живели в България, а и в света. С неземната си дарба тя успява да локализира гроба на Васил Левски, търсен поколения наред. За всичко това и за още изумителни епизоди от кариерата й на пророк разговаряме с пловдивския писател Христо Нанев. От години той събира информация за ясновидката, градейки картината на нейното житие, достойно за холивудски филм.
- Г-н Нанев, с изключение на нейния приближен сътрудник доц. Иво Лозенски, ясновидката разрешава само на Вас да правите записи на пророчествата й, това така ли е?
- Да, тя на никого не разрешаваше да я записва. Тогава осъзнах колко ми е отговорна ролята край нея. На няколко срещи съм я записвал, за съжаление на едни български касети. Навремето трябваше да ги прехвърлим, за да ги съхраним, но изглежда не съм имал тази далновидност. В момента записите се чуват много лошо. През годините съм се срещнал с около 200 души, които са контактували със Слава Севрюкова. Така събрах изключително голям материал, от който се родиха 6-те книги за нея и документалния филм. Част от близките на Слава също заснехме във филма.
- Тя ви е разкрила къде е гробът на Апостола, който се издирва вече 150 години.
- Когато я запитахме за участта на Васил Левски, разказа следното: „Когато го обесиха през февруари, денят беше много мразовит. Tогава хората знаеха, че ще бесят един бунтовник, но не смееха да излязат от домовете си. Обесиха го! Оставиха го да виси цял ден на бесилото за назидание. Преди да се мръкне, дойде отнякъде един човек, българин го виждам. Беше с една кола. Виждам го загърнат с ямурлук на кафяви и жълти ивици. Отиде при заптиетата. Даде им пари и измоли да го погребе по християнски. Те срязаха въжето и го дадоха. Сложиха вкочанения Левски в каруцата. Виждам, че има сено вътре. Едно от заптиетата тръгна с него, за да се увери, че наистина ще бъде погребан, а няма някаква комитетска работа. Човекът, който се зае да погребе Левски, се боеше. Търсеше по-ниско място. Недалеч от бесилото откри един овраг. Успя да изрови към една педя дълбочина. През туй време заптието стоеше и го гледаше. Онзи положи тялото на Апостола и го засипа с пръст. Нямаше повече от една педя отгоре. Човекът се боеше да сложи отгоре някакъв паметен знак, така не сложи нито камък, нито кръст и си тръгна. След време, когато България се освободи, според новия градоустройствен план на София те заравниха улиците. И понеже мястото беше ниско много метри пръст струпаха отгоре, за да бъде равно. Левски падна долу в по-ниското.“.
Питахме я после дали костите му са препогребвани, а тя ни отговори:„Там, където го заровиха, там е и сега. Виждам, че голямата част от скелета е изгнила. Има останали части от черепа и някои от по-големите кости.“
- А като точно място Слава локализира ли гроба на Левски и дали ще бъде разкопан някога?
- Да, питахме я и това. Видя, че е на мястото, където се намира посолството на Чехословакия, а сега само на Словакия, след като страните се разделиха – всичко това се случва преди 10 ноември 1989 година. Та, под стълбището на посолството Слава видя да лежи Апостола. Но не видя напред да бъде разкопан и намерен. Каза - „още повече че това се води територия на друга държава, при това е доста надълбоко 5-6 метра надолу. Там ще си остане“.
- Ванга е казвала за нея, че Слава е по-добра от двете им – можела е да поставя дори диагнози като доктор. Вие присъствали ли сте на подобен сеанс?
- Аз самият не съм присъствал, когато е поставяла диагнози дори по телефона. Но си спомням големиям йога Венцеслав Евтимов ми е разказвал за операция, консултирана от нея следното: „Двамата сме в дома й и си говорим. По едно време телефонът звъни. Ние сме до нея и дочуваме, че се обажда хирург от операционната маса, който преди време е идвал при нея. И се провежда следният разговор:
- Лельо Славе, в момента оперирам човек.
Тя казва „момент“ и на свой ред започва да описва пациента – мъж, към 70 години, коса, лице. После пита:
- Кажи ми, това ли?
Лекарят потвърждава. А тя продължава:
- Виждам те, режеш долу в областта на корема. Ако изрежеш всичко, той ще умре до една седмица.
Съветва го да не изрязва всичко, а само засегнатия участък и ще живее още години напред. Отсреща се чу Благодаря Лельо Славе и телефонът се затвори“. Това разказваше Венци Евтимов./телеграф
10 Декември 2023 година