- Инж. Зюмбилев, със заповед на министъра на отбраната е разпоредено да бъде извършена проверка на военните паметници в страната, включително и в Пловдивска област. Каква е целта на тази ревизия и означава ли, че ще бъдат премахнати руските паметници и паметни плочи?
- Целта е да се направи оглед на военните паметници и да се предприеме тяхното опазване от съответните общини, както и да се попълнят данни за имена на загиналите. Уведомил съм с писма всички общини. Конкретно за Пловдив няма войнишки паметник, за който от МО да искат допълнителна информация. Това е регулярна стандартна процедура, която се извършва периодично и аз не виждам в нея нещо необичайно. Например между Старо и Ново Железаре се намира хоризонтален стабилизатор на самолет МИГ-21 и паметна плоча на двама загинали при изпълнение на служебния си дълг летци на авиобаза „Граф Игнатиево”, но той не е включен в регистъра на военните паметници. Предложили сме да го включат. В Пловдивска област почти няма населено място без паметници на загинали във войните. Част от тях не са в добро състояние и общините трябва да ги поддържат.
- За паметник на загиналите антифашисти в Перущица е дадена препоръка да се прецени дали да остане в регистъра, или да се извади. Защо?
- Поискал съм от кмета на Перущица повече информация. Да не забравяме, че към края на Втората световна война България беше член на антифашисткия съюз и трябва да се прегледа много внимателно дали са спазени изискванията за тези паметници. Ние също сме дали жертви в борбата срещу хитлеристка Германия - близо 30 000 души, и това няма нищо общо с тоталитарната социалистическа система. Когато кметовете ни изпратят данни и снимков материал, ще дадем становище по всички въпроси и ще преценим как да бъдат възстановени имената на загиналите, които липсват на много места.
- А за паметника "Альоша", за чието премахване се водят дискусии, искат ли данни от военното министерство?
- Държа да обясня за пореден пъти категорично, че "Альоша" не е военен паметник. Военните паметници са описани в специален регистър, в който той не фигурира. Паметникът на съветския воин на Бунарджика е построен на доброволни начала с дарения от граждани и предприятия, няма акт за държавна собственост и е част от групов ансамбъл, обявен през 2000 г. за паметник на културата от местно значение от Министерството на културата, чийто министър беше Емма Москова, майка на Петър Москов. Това стана по време на управлението на Иван Костов и СДС. Със сигурност процедурата за проверка на военните паметници, предприета от МО, няма нищо общо с актуалния въпрос за "Альоша".
- Общинските съветници от групата на ПП - ДБ Владимир Славенски и Йоно Чепилски внесоха предложение за демонтаж на "Альоша". Какво е Вашето мнение като областен управител, който представлява същата коалиция?
- Аз се питам защо предложението е само на двама съветници, които имат група? Има ли становище по този въпрос на групата, както и на останалите политически групи в Общинския съвет? За Братската могила в Пловдив в момента не е повдигнат въпросът, но според личното ми мнение мястото трябва да се социализира и да бъде по-ангажирано към обществеността. Време е да затворим тази страница от нашата история и веднъж завинаги тези въпроси да бъдат изяснени и решени от гражданите. Зад 51 общински съветници в Пловдив стоят определен брой избиратели и техните представители от групите са длъжни да си кажат мнението. Към момента не виждам най-голямата група и втората по големина да са заявили публично позицията си за "Альоша". Нашето общество е много разединено и ние трябва да се концентрираме върху нещата, които ни обединяват.
- Според Вас трябва ли да бъде премахнат или преместен този паметник?
- Искам да се въздържа да изказвам личното си мнение, за да не се спекулира чисто политически. Държа да бъда безпристрастен и каквото и да е становището на Общинския съвет, аз ще се съобразя с него. Като гражданин имам мнение, но като областен управител не бих го казал публично. Този проблем трябва да бъде решен, за да се приключи, защото той циклично се подновява.
Местните избори бяха преди няколко месеца и това е най-големият референдум, гражданите имат достатъчно представители в управлението на Пловдив и те трябва да решат, ако имат позиция.
- В контекста на дебатите за паметниците, какъв монумент например не би предизвикал спорове?
- За първи път ще ви кажа, че съм подел моя лична инициатива и кауза за изграждане на паметник на американския журналист Джанюариъс Макгахан, кореспондент на „Дейли Мейл” през 1876 г. Първите репортажи, които той пише до Истанбул, където се намира централата на редакцията, са от Пловдив за зверствата по време на Априлското въстание и жертвите, дадени от българския народ. Репортажите му стават достояние на целия свят и като признание и памет на този голям човек има само един скромен паметник в Батак, а в Пловдив - нито един. Затова съм предприел инициатива да започнем кампания за издигането на паметник на Макгахан в градинката пред сградата на Областната администрация. Той е помогнал за освобождението на България и неговият принос, неглижиран донякъде от историците, е изключително важен. Когато започва Руско-турската война, Германия и Англия поради силните обществени настроения срещу тези зверства взимат неутрални позиции.
- Какво ще представлява този паметник и с какви средства може да се издигне?
- Искаме да се направи бюст-паметник чрез събиране на дарения и след като се проведе конкурс.
Ще търсим Министерството на културата за съгласуване и ще внеса предложение в Общинския съвет, като се надявам то да бъде подкрепено. Площадката около сградата ще се облагороди, и за нея има проект. След като извървим всички процедури, ще започнем дарителска кампания. Това е добра инициатива, която ни обединява и не ни разделя. Искам да стават неща, които ни обединяват като държава и нация.
- Пред сградата на Областната управа навремето имаше паметник на Йорданка Николова, който беше свален, но постаментът остана. Имате ли информация каква е съдбата на демонтираните след Десети ноември паметници?
- Добре би било, по подобие на София, и в Пловдив, където се премахваха паметници и други изчезваха, да се направи музей на тоталитарното изкуство. Тези паметници, много от които са оцелели, трябва да се съхраняват някъде, за да помнят поколенията. Районът около Братската могила е един от вариантите. Никой не знае къде тези паметници са закарани и в какво състояние.
марица