Новина от категория Пловдив
Архив на публикациите

Поетът с ватенката Пеньо Пенев погребан с шал на пловдивски журналист

Бабата на фолк певицата Андреа е била неоспоримо голяма красавица. Тя вероятно е била любима на поета с ватенката Пеньо Пенев. Това се вижда в съвместната им снимка. За тях ви разказахме вчера. Животът на певеца на строителството на Димитровград завършва трагично. Самоубива се. Погребан е с шала на големия пловдивски журналист Костадин Чонов. Публикуваме негови спомени, които ми е разказвал лично:

Динко ПЕТКОВ

Писал съм колективни стихове и с Пеньо Пенев. Изгубил съм ги, за съжаление. По памет се сещам за едно от тях. Съчинихме го аз, Пеньо и Валери Копралев.
Ножът ми е моят пръв приятел,
с него ще преправям своя път.
Кой тази нощ ще си изпати,
Колко ли душици ще умрат
Нямам радост, нямам близки вече,
Всеки разкрач в тъмното тежи.
Мъко моя, Мъко безконечна,
докога в сърцето ще тежиш?

...
С Пеньо имаме много преживявания заедно. Идваше в София от Димитровград. Беше едно дълго приятелство. Първата си книга „Добро утро, хора” той я редактира в моята студентска квартира. Спал е в нея често. Трима души бяхме в една стая. Тогава му върнаха книгата да я оправя. Седна на масата с две кутии „Родопи”. Ние лягаме да спим, а Пеньо по цели нощи до сутринта драска, пише. Не е вярно, че е писал стихове много лесно. Мъчително и трудно пишеше.
Когато му излезе книгата, някои от стиховете му не ги включиха в нея. Идва при мен и ми казва, че ще ме води да слушаме радио в квартирата на поета Слав Караславов – племенник на писателя Георги Караславов.
Дърпам се, че си имам радио в квартирата, за какво да ходим другаде. А той обяснява, че ще слушаме специално радио - „Свободна Европа” ли беше, „Глъсът на Америка” ли - не помня.
Отиваме ние при Слав. Пускат радиото. Един млад глас започна да чете стихове на Пеньо Пенев. Чете и от поемата му „Дни на проверка” – страхотна! Правеше и коментари. Говореше за поет със запушени уста. За Пеньо. Ние слушаме зяпнали.
В „Литературен фронт” му бяха пуснали четири стихотворения на първа страница. Взе хубав хонорар и за ден-два го похарчи с черпене. Това ставаше и с другите му хонорари. Пари не задържаше.
Имаше една закусвалня, като нямахме пари, ходехме там. Взимахме преди това един топъл хляб. В
закусвалнята имаше безплатно люти чушки. Нагъвахме ги с хляба.
Като имаше пари, Пеньо се настаняваше в един хотел до Халите. Отиваме при него да го вземем. Аз, Валери Копралев – той след това стана шеф на културата в Благоевград и Ганчо Керечев – той почина, беше режисьор в театъра на Смолян.
Питаме на рецепцията за Пеньо. Жената вади една бележка от мястото, където е ключа. Дава да я прочетем. На нея пише: „Не ме търсете , творецът работи!
Демонстрираше огромно самочувствие.
Отива със Слав Караславов в кафенето на Съюза на писателите. Там обаче е и маститият Георги Караславов. Като вижда племенника си и Пеньо, се провикнал: „Махнете тези боклуци!”.
Пеньо, обаче не му останал длъжен. Застанал пред него и му обявил право в очите: „Вижте какво, другарю Караславов, името на Пеньо Пенев е запазено в българската литература. Както празните квадратчета за елементите в таблицата на Менделеев!”.
Георги Караславов онемял от държостта му.
Спомням се за случай с Пеньо и в Пловдив.
Обажда ми се, че иска да отидем във вестник „Отечествен глас”. Носел стихотворение. Беше по повод някакъв празник – май за Девети септември. Влизаме в редакцията – в сградата на ул. „Кракра”. Доколкото помня някакъв другаря Николов завеждаше културния отдел.
Изчакахме го да си свърши работата и да ни приеме. Пеньо влиза сам. Времето топло и вратата беше отворена.
Чуваме гласа на Пеньо, говори високо: „Идвам да предоставя на вашия провинциален вестник едно истинско стихотворение за празника!”.
Онзи му отвръща: „Другарю, извинете, но кой сте, какво сте?”.
А Пеньо, с още по-висок глас: „Пигмеи! Да не познават Пеньо Пенев! Ето ви го стихотворението!”. Хвърли го и изскочи от стаята.
Стихотворението все пак излезе.
...
Майка ми ми беше подарила шал - от чиста коприна , много хубаво зелено. Дълъг. Носех го с един шлифер. Пеньо ми вика: „Коце, много го харесвам!”. Аз го свалих от врата си и му го дадох.
Погребали са го с шала ми.

Публикувана на
25 Февруари 2024 година