Макар и на 83-годишна възраст, първият български космонавт Георги Иванов все още е в добра форма и гледа пчели в Банкя. За съжаление обаче колегата му Николай Рукавишников, с когото летя в околоземна орбита на 10 април 1979 г., издъхна на 70 години преди 22 лета. Последният му земен ден на този свят бе 19 октомври 2002 г, когато командирът на кораба „Съюз-33“, бива покосен от масивен инфаркт.

Приживе Рукавишников гордо носел званието „Герой на НРБ”, с което го удостоил Тодор Живков след смесения българо-съветски полет. В действителност обаче руснакът не заслужавал много-много отличието. В напрегнати ситуации той губел ума и дума и поведението му не било никак геройско. Мнозина са склонни да винят именно него за провала на мисията им с Георги Иванов през 1979 г.
Николай Николаевич е може би карък №1 сред астронавтите на СССР, става ясно от биографията му. Роденият в Томск потомък на железничари търпи крах още при първото си излитане с ракета от Байконур. През 1971-ва той е инженер-изпитател на кораба „Съюз-10”, който трябва да се скачи с космическата станция „Салют-1”. Предвидено е мисията да продължи 3 седмици, но нищо подобно не се случва. Заради технически неизправности полетът е прекъснат преждевременно и станцията не е посетена. Мисията приключва след едва две денонощия.
Кратък е и вторият космически полет на Рукавишников. През декември 1974 г. той полита с ракетата „Съюз-16". В този полет, продължил по-малко от 6 денонощия, бъдещият командир на Георги Иванов е бордови инженер. Тогава отново не е осъществено скачване с руската космическа станция, но пък е направена тренировка за взаимодействие в околоземна орбита с корабите на НАСА „Аполо”.
Година по-късно Николай Николаевич се надява да полети с ракета за трети път, но остава в дублиращия екипаж на мисията „Съюз-19“. Не му е писано да участва и в руско-чешкия екипаж през март 1978 г., макар да е предвиден за него.
На 10 април 1979-а Рукавишников най-сетне отново е в скафандър. Същия ден от космодрума в Байконур е изстрелян „Съюз-33”, в който освен астронавта от Томск е и ловчанлията Георги Иванов. Българо-рускиятполет е част от програмата „Интеркосмос", в която участват всички социалистически страни.
Мераклия за полета „Съюз-33“ бил и вторият ни космонавт Александър Александров. В Политбюро на БКП дълго умували кого точно да изпратят сред звездите през 1979-а. За Александров настоявал Пенчо Кубадински, тъй като двамата били земляци от Североизточна България. Ловешкото лоби на Георги Иванов – Гриша Филипов и Милко Балев, обаче се оказало много по-силно.

„Над 700 военни пилоти кандидатстваха. Подборът продължи повече от година и основно беше по медицински показатели. За Москва заминахме четирима – Георги Йовчев, Иван Наков, Александър Александров и аз. След сериозни медицински изследвания останахме двамата с Александров и започнахме едногодишна подготовка.“, споделя ловчанлията.
Макар Георги да бил избран да осъществи първата ни космическа мисия, до полета му можело и да не се стигне. Защо ли? Ами защото в СССР не харесвали името на нашенеца. Неговата истинска фамилия Какалов, на руски се асоциира с онова облекчаване, което човек извършва в усамотение в тоалетната. Затова в КПСС били категорични: „Ако иска да лети, българинът трябва да се прекръсти".
Да, ама Какалов хич не щял да си сменя името. Той си обичал наследената от баща си фамилия, не бил склонен току-така да се откаже от нея. И едва след дълги кандърми роденият в Ловеч пилот се съгласил да стане Иванов.
Полетът на прекръстения балканджия продължил много по-кратко от предвиденото. Заради голяма повреда в двигателите българинът и командирът му Рукавишников не успели да се скачат с орбиталната станция „Салют-6”. Двамата можело и да не се върнат на Земята, ако не било хладнокръвието на Иванов. При възникването на проблема нашият астронавт запазил самообладание, докато руснакът буквално припаднал от страх. И до днес се смята за чудо това, че пулсът на ловешкия пилот се повишил само с два удара в рисковата ситуация. От 72 станал на 74.
„Наложи се в движение да се изменя инструкцията за използване на резервния двигател. И до днес случаят се разглежда като нетрадиционен и твърде сериозен. На един конгрес в Чехия руският космонавт Александров изнесе доклад за особеностите на нашия полет, обяснява Какалов. И допълва, че в деня, в който с Рукавишников се приземили успешно, главният конструктор на корабите „Съюз” получил тежък инсулт, от който едва оцелял. Мозъчният удар бил резултат от възникналата напрегната ситуация с международния екипаж. Без тяга „Съюз-33" щял да се върти 4 месеца около Земята, след което щял да навлезе в атмосферата и да изгори в адската жега. Двамата астронавти на борда пък щели да умрат още на третия ден след аварията, защото нямало да имат достатъчно кислород за дишане.
Докато той и командирът му бедствали в безтегловност, у нас излязъл специален брой на сп. „Български воин“, посветено на космическата им мисия. В него пишело как „Съюз-33“ се скачил безпроблемно с орбиталната станция, как на борда на „Салют“ ловчанлиятна черпил руските си колеги с луканка и лютеница. Наложило се спешно изземване на разпространените по РЕП-овете количества от изданието.
Уикенд