Един сладичък, мил пудел разби на пух и прах мантрата за умните, красивите и почтени нови лица в българската политика и произведе нова афера на политическата сцена – „Пудел-гейт“.
Разби я буквално за минути, след като назначеният от довчера управляващите ПП-ДБ главен секретар на МВР Живко Коцев лъсна на снимки с едно куче, носещо пачки с евро в муцуната си, с двама контрабандисти на цигари, полугол в сауната с единия, и с един часовник за поне 50 000 лв., подарен му от скъпите му приятели Марин и Стефан Димитрови, арестувани за ОПГ за контрабанда.
Редом до ченге номер 1 на снимките с пуделчето се вижда и бившият министър на МВР, настоящ депутат от ПП-ДБ Бойко Рашков, който до онзи ден буквално си беше поставил ореол на пръв борец срещу корупцията и мафията в държавата.
България всъщност почти никога в историята си не бе виждала подобен скандал, в който главният секретар на МВР се гушка с кучетата по масите на контрабандисти и се търкаля гол в сауната с тях, а по-късно за да се измъкне от много сериозно обвинение по този и други поводи, отива право в Комисията за противодействие на корупцията и в ДАНС, за да даде показания срещу същите контрабандисти, срещу шефката на Агенция „Митници“ Петя Банкова и срещу лично назначилия я на този пост бивш финансов министър Асен Василев.
Всички тези мръсотии по върховете на държавата станаха известни от изтекли в публичното пространство два протокола от разпита на Коцев пред разследващите и от снимките с часовника, кучето, пачките, контрабандистите, Рашков и кръчмите с масите, грижливо пазени в телефона на главния секретар на МВР.
Как обаче реагираха назначилите го ПП-ДБ, които в деня на акцията срещу Банкова и на разпитите на Коцев все още бяха на власт, е по-интересно от всякога не защото не сме свикнали да ги виждаме в позата – „корупция е всичко друго, в което ние не участваме“, а защото тези хора все още претендират да са лицето на „Промяната“ и моралният стожер на българската политика.
Всъщност ПП-ДБ реагираха като ощипани госпожици и единственото, което направиха те и обслужващите ги медии е да се разсърдят, че техните са хванати.
Реакцията беше мигновена, Атанас Атанасов, Христо Иванов, Кирил Петков, дори тогавашният премиер на България Николай Денков, подкрепени от „Дневник“, „Капитал“, „Медиапул“, „Свободна Европа“, Андрей Янкулов от АКФ и още цяла плеяда анализатори и „собственици на свободната журналистика“, като един се произнесоха в духа на: „Тук някой се пробва да омаскари нашите, някой ги е натиснал да си признаят, кой, защо, кога, как пусна протоколите и снимките на Коцев, ама те истински ли са“. Капиш? Важно е не откъде са пачките в устата на сладкия пудел и часовникът за 50 000 лв., а е важно кой е пуснал снимките и протокола.
И понеже обичайно в живота се случва така, че виновният разпознава вината си най-често в другите, когато истината не му е угодна, веднага заваляха дежурните обвинения към прокуратурата (войната срещу която е единственият смисъл на съществуването на тези хора във властта и беше очаквано пак тя да бъде нарочена) как видиш ли била натискала някого да си признае престъпление и видиш ли водела някаква въображаема „кампания“ срещу иначе чистият като момина сълза главен секретар на МВР. /блиц, със съкращение