Новина от категория Пловдив
Архив на публикациите

Какво ще се случи след изборите на 9 юни

Три са големите въпроси преди изборите на 9 юни и в отговорите им ще се опитам да бъда конкретен до ниво сценарий, за разлика от модната напоследък обтекаемост на прогнозите.
Георги ПРОДАНОВ

С оглед на очакванията за ниска избирателна активност, прагът от 4% означава около 100 000 гласа и изглежда лесно преодолим. Това обаче е граница, сметната върху твърдите електорати, които бяха определящи на последните избори през 2023 година, така че прескачането й всъщност няма да е лесно за новопоявилите се партии и коалиции.
Ако никоя от тях не я прескочи, а „Има такъв народ“ също остане под чертата, с оглед на спадащия смисъл на тази партия, резултатите от изборите ще бъдат най-лесни. Така конфигурацията, от която зависи следващото управление изглежда най-ясна, първите три в класирането – ГЕРБ, „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ (ПП-ДБ) и ДПС спокойно ще могат да варират помежду си с все над 121 депутата.
Този сценарий изглежда най-възможен: 5-партиен парламент и лесно за съставяне правителство в двусубектна коалиция.
И макар според социолозите да не се очаква промяна в подреждането на парламентарните партии, много вероятно е ДПС да се доближи или да изпревари ПП-ДБ, с оглед на „отварянето“ на партията към различен електорат през новия си съпредседател Делян Пеевски, което може рязко да повлияе на резултатите на други партии А при „БСП за България“ и „Възраждане“, прогнозирам по-лош резултат от този през 2023 година.
Вторият въпрос е следствие на първия: какво ще стане с „малките“ участници в изборите
Общият брой на избирателите, гласували за партии и коалиции, които останаха под чертата на предишните избори, беше около 200 000, като сред тях се отличаваха „Левицата“ (с 56 481) и „Български възход“ (със 77 420 гласа). Ако на сегашните избори добавим към този брой хората, разочаровани от сегашните парламентарни партии, сумата може да се окаже двойна (около 400 000), което в идеален вариант би дало шанс на неколцина от „малките“ кандидати.
Особеното в случая е, че говорим за радикален и непостоянен вот, някаква част от който е контролиран. На този фон имаме „Солидарна България“, „Синя България“, „Величие“, „Център“, „МЕЧ“ и ВМРО, които заедно с „Левицата“ и „Български възход“ ще делят именно този маргинален и нестабилен вот.
Вероятният резултат и сценарий: никой от споменатите не влиза в Народното събрание, а парламентарните избори ще се окажат инкубатор за нови политически проекти, в който да се реконфигурират част от успешните сегашни, ако скоро има нови предсрочни избори.
Третият въпрос е ще има ли разлика в резултатите на замесените в парламентарните избори и в тези за Европейски парламент
И той изглежда най-лесен. Гласувалите за ЕП ще бъдат вероятно единствено твърдите електорати.
Което води до следната прогноза: малка разлика между ГЕРБ, ПП-ДБ (при тях очаквам най-малки разлики в резултата и при двата избори) и ДПС (с по-лош резултат от парламентарния, заради гласовете от Турция), плюс лоши резултати за „Възраждане“ и БСП. Вероятно разпределение на евродепутатите: ГЕРБ – 5, ПП-ДБ – 4, ДПС – 4 (5?), Възраждане – 2, БСП – 2. Тук бариерата е 5.8%, тоест въпросът дали ще бъде прескочена от малки партии не стои.
И накрая: ще се потвърди ли очакваната ниска избирателна активност?
Според мен подобрение няма да има, доколкото политическата ситуация е все така обезсърчаваща. Но все пак, ако някоя партия иска да увеличи резултата си към негласуващи или колебаещи се граждани, може да го направи с кампания на микрониво – с конкретни обещания и политики. Като на местни избори.

Публикувана на
15 Май 2024 година