Св. Синод е залят от жалби на миряни и духовници от цяла България след разколническата вакханалия с турския владика на Николай Пловдивски и подчинената му владишка дружинка.
Мирон АНДРЕЕВ
В канцеларията на Синода с подставеното лице Ангел Воденичаров предателите на България разчитат, че ще отклонят жалбите за синодалното заседание в събота, 25.05.2024 г.
Постъпват оплаквания, че препоръчано изпратените с обратна разписка писмени жалби са отказвани да бъдат приети без обяснение, за което пощите и куриерските служби вероятно ще търсят по съдебен ред решение, тъй като никоя друга институция в България не си позволява да отказва да дава входящи номера.
Казано е, че „няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае“ (Мат. 10:26) и всяко колебание за това дали Николай Пловдивски е знаел къде отива и какво ще върши, изчезва.
Това се вижда от златния накит, който получава за награда за историческата разколническа служба, която е безпрецедентна за България и БПЦ, тъй като досега никога български духовник не си е позволявал да служи с разколници.
Накрая за да е гаврата пълна се оказва, че в Истанбул на 19.05.2024 г. не идва главата на разколниците Сергей Думенко, а най-пропадналите издънки на тази терористична религиозна организация, която окървавява ежедневно каноничната Украинска Православна Църква.
В Истанбул в манастира „Живоносен Източник“ в квартал Балъклъ бяха пратени предателят от Киево-Печерската Лавра „епископ“ Аврамий Латиш, който предаде всички свои братя за 30 сребърника, а другият – „митрополит Евстратий“ Зоря (който вероятно не е и православно кръстен) е разколник, отцепил се от разколническата структура на вече почти 100 годишния „патриарх Филарет“ Денисенко, превратаджия и колаборационист със службите.
Крайно време е разколническата групировка на пловдивския бивш митрополит Николай да бъде подведена под отговорност за предателство към България, каквато участ следва да получи всеки техен покровител с политическа власт.афера
25 Май 2024 година