Когато още като хлапак Георги станал първенец на олимпиадата по музика, баща му го попитал: „Как така?! Ти не свириш на инструмент и даже не пееш“. Без капка смут синът му отговорил: „Понеже ги разбирам нещата“.
Разбира ги и още как! Днес Георги Тетимов е сред пълните отличници на випуск 2024 в ЕГ „Иван Вазов“, където завърши паралелка с испански език. Получи почетния плакет на гимназията при дипломирането си заедно с Екатерина Попова, Кристела Кюлевчиева и Владимир Титанов. Лауреат е на националната олимпиада по испански език – постижение, което добавя към още много призови места през годините. Стипендиант е на американска фондация. Има шестици на държавните зрелостни изпити. И не само на нашите – явил се е и на испанските, като е положил тестове по икономика и математика на чуждия език.
С максималния възможен бал пловдивчанинът кандидатства в Universitat Pompeu Fabra в Барселона и вече е само въпрос на време и завъртане на приемната кампания, за да стане студент по икономика в англоезична програма. Университетът е сравнително „млад“ – създаден е през 2009 г., но е неизменно N1 в Испания и е в ТОП 20 в света в обучението в икономически специалности.
Който познава Георги, знае че той постига всичко това по своя начин. Успява да намира баланс. Подрежда си приоритетите. С постоянство, упоритост, без истерии – с умерени усилия към максимални резултати, разказва мака му Владислава Тетимова.
А тя вижда за втори път как това проправя път напред и нагоре. През 2019 г. по-малкият й син Ангел завърши с три шестици на матурите. Вече има диплома по икономика от University of Warwick в Лондон – университет, който се подрежда веднага след Кеймбридж и Оксфорд. И работи в Bloomberg Corporate в английската столица.
„Не сме от свръхамбициозните родители, които изискват успех на всяка цена - разказва семейството на двамата отличници. – Но сме ги насърчавали. Всяко дете има спадове в пътя си и моменти, когато губи интерес. Винаги сме се опитвали да ги убедим, че няма нужда от нихилизъм, отдръпване и отричане. Знанията не са да наизустяваш, а възможност да разбереш повече, за да можеш да направиш избор, да се докоснеш до много различни теории и гледни точки и сред тях да избереш авторитетите, на които можеш да се довериш.
А ученето е неизменна част от себеизграждането“.

Днес 12-те години в училище изглeждат като миг, а фамилията се смее на много забавни случки с Георги. В по-долните класове се главил за бодигард на свой съученик, който се извисявал една глава над него и нямал никаква нужда от закрила. Но пък му се отплащал със сандвич в междучасието. У дома дълго не разбирали: “Как така си му станал бодигард? Ти си най- ниският и слабичък в класа!“. А Георги отговарял: „Важното е, че всявам респект!”.
От участията си във всякакви олимпиади и спортни състезания има всевъзможни грамоти и дипломи – освен онова първо място по музика, и за най-добър разказвач, още като четвъртокласник. Нали помните – разбира ги нещата.
Спортува хандбал и бил капитан на училищния отбор.
А има и своя гражданска позиция. Участва в благотворителните инициативи на Сдружение „Съединението прави силата“. Една от последните каузи била да се изработят сувенири и да се продадат на коледен базар, а средствата били предоставени на друга организация, която да зарадва деца от социални домове с подаръци за Рождество.
В свободното си време Георги спортува. Обича да прави коктейли.
А в един период се увличал по рапа и пробвал да създава бийпове за рап песни, които правели с приятели. Даже е пял с Криско, обаче случайно – повикал го на сцената от публиката по време на едно парти в „Капана“.
Преди да замине да следва в Барселона, това лято Георги работи като сервитьор в ресторанта на баща си. На 19 години вече иска да е самостоятелен и сам да си изкарва парите. И по-малкият му брат веднага се хванал на работа. Семейството винаги се е стремяло момчетата да не за затрупани с материални неща, за да усетят вкуса на живота – и сладкото, но и трудното.
След дипломирането си Ангел дори избрал да поживее спартански в едно приключение във Франция, което връща назад към природата - младежки обмен по програма „Еразъм+” на тема „Истории”. Задачата на всички участници била да разказват истории с думи, звуци и изразните средства на театъра. Междувременно всички живели на палатки в своеобразен кампус-комуна в селце край Монпелие, където правилата били подчинени на природосъобразния начин на живот - токът се добивал от слънчеви батерии, а водата вадели от кладенци. Ядяли само вегетарианска храна, която младежите си приготвяли сами.
И двете момчета, а и родителите им, са благодарни, че по пътя са срещнали учители по призвание, които провокират младите хора не да запаметяват и възпроизвеждат информация, а да мислят.
„Най-важното за нас е да бъдат хора, които искат да се развиват, умеят да правят избор и поемат отговорност - казва Владислава Тетимова. – Всеки си намира неговия начин. Изисквали сме единствено в областта, в която са добри, да не се отказват и да преодоляват предизвикателствата. Да развиват силните си страни. Държали сме на трудолюбие, отговорност, уважение към хората и сме се стремели да ги възпитаваме да са самостоятелни. Да имат смелостта да експериментират.
Да посрещат несгоди и трудности. Да знаят, че не е равен и нареден пътят.
Щастливи сме, че израстват мислещи млади хора, които развиват себе си и имат отношение към другите. И освен, че успяват в избрания път, носят човешки добродетели.”
Понякога братята един друг се дърпат напред в благородно съперничество. Още когато Георги бил на 3 г., Ангел гордо показал свидетелството за завършен първи клас на баба си Мария. И тя, трогната от успеха на първото внуче, възкликнала: “Браво, Ангеле, гордея се с теб!“. Георги помълчал, а после се провикнал с все глас: “И с мен се гордееш, бабо!“.
О, да! Така се развълнувала на дипломирането, че се наложило да пие валидолче. /марица