Наричам го „истанбулски“, защото е такъв, защото така се казва градът от 1930 насам и защото не съм сигурен в абсолютната легитимност на титлата „вселенски“. Не казвам, че не е легитимна, просто аз не съм сигурен. Също така не съм сигурен и доколко истанбулският патриарх има основание да се зове „пръв сред равни“ или „пръв без равни“, но това си е мой проблем и не бива да засяга никого. Само ми е леко притеснително, защото една от причините за разкола между Изтока и Запада е именно желанието на папата за първенство. Но както и да е.

Иван СТАМБОЛОВ
Научихме имената на тримата достоизбираеми – Гавриил Ловчански, Даниил Видински и Григорий Врачански (все достойни митрополити, слава Богу!), – един от които следващата неделя ще бъде посочен като четвъртия български патриарх след вдигането на схизмата от 1872 и възстановяването на патриаршеското достойнство на Църквата ни.
А пък през седмицата попаднах на една публикация с тревожно поне за мен съдържание. Тревожно, защото ми е необяснимо, а знаете, че едно от най-страшните неща е непознатото и мистериозното. В статията четем: „Вселенският Патриарх иска не само да присъства на избирателния събор, но и да го председателства!“. Статията е много интересна и грамотна, казва неща, които човек с моята легитимност по-трудно би си позволил да каже, прочетете я.
Вартоломей щял активно да участва в церемониите по интронизацията, организацията за които била възложена на архимандрит Дионисий – същия, когото не хиротонисаха за епископ, защото народът се разбунтува; същия, който се прочу с продажбата на архонтски титли на заслужили богаташи; същия, който, докато Отровното трио разнасяше ковчези, плашеше с винкели и замеряше сградите на институциите с яйца и развалена риба, се носеше сред тях с алено расо и насърчаваше пияниците, блокирали Орлов мост; същия, който с подпийналата си и облечена в кожи приятелка Ренета Инджова крещеше пред дома на Бойко Борисов в Банкя; същия, който преди години скандализира обществеността, като отбеляза Възкресение Христово със заря (дано този път няма жонгльори и гълтачи на мечове!). Най-сетне същият, който беше в тежка немилост, но сега отново е на гребена на вълната. Какво става в Църквата, може ли някой да обясни от начало до край? Кои са тези сили, които се размърдаха и изпълзяха след смъртта на патриарх Неофит?
Защо Вартоломей е тук, защо участва в едно от най-важните събития на чужда автокефална поместна църква? Според мен отговорът е очевиден дори и за човек, който не е следил събитията – изглежда във въпросната чужда автокефална поместна църква единоборстват две тенденции, обособяват се два лагера, надпреварват се две партии. Кои са те? За жалост са същите, на които изкушиха и хората да се разделят, без да има нужда, без да има смисъл поне за нас – Изток и Запад. Или по-точно ще бъде да кажем: модернисти и традиционалисти. Първите искат да променят Църквата и църковния живот уж за по-добро, а пък вторите искат нещата да останат такива, каквито са наредени от апостолите и каквито са били в продължение на 20 века без девет години.
Н;никой не може да отрече, че Вартоломей обслужва абсолютно светския геополитически интерес на Съединените щати поради факта, че повечето му миряни и всички източници на финансиране са там.трибуне, със съкращение, заглавието на Пловдивмедия