Фатална промяна се очаква наесен във войната в Украйна. Зеленски позеленял. Докладвали му, че най-важното подкрепление, на което най-много разчитал, няма да дойде. „Сори, майна! Ще има нови избори у нас, избирателите не щат да ме пуснат. „За кого да си дадем преференцията, ако теб те няма!“, категорични са те.

Динко ПЕТКОВ

„Ми впоралися!», затръшкал се комикът-президент. В превод от укрански това означава едно към едно: «Вапцахме я!“.
Тъкмо се появила реална надежда, че Русия ще клекне, а се оказва, че това няма как да стане. Причината е, че предвидената подкрепа на терен, обещана от знаков пловдивчанин, нямало да се осъществи. Той беше предвидил някъде в края на септември, началото на октомври да замине доброволец на украинския фронт. „Явно вече тия 90 милиарда долара помощ от САЩ и 120 милиарда евро от Европа не могат да обърнат войната в полза на Украйна. Без мен няма как да върнат руснаците в Сибир. Аз съм евроатлантик, човек на ген. Атанас Атанасов, съидейник на Просто Киро и Кокорчо, воювал съм сам срещу Гергов и неговите няколко хиляди панаирни бодигардове, най-големият дългопишковец съм, визията ми е като на гладиатор от Колизеума“, пишело в декларацията до Киев, пратена от Пловдив. И завършваща заканително: „Ну, Путин, погоди!“.
Подготовката му за фронта вече била почти готова. Оставало да завърши онлайн акцията си за събиране на средства, за да си закупи партенки.
За да не подяжда украинската армия, от спонсори си осигурил два тира с консерви с имамбаялдъ и лютеница, саздърма, луканчица, пилешки кълки, пържени картофки, тункави Фафли и резлива боза. От чеиза, останал от сватбата с жена му, смятал да взема два-три юргана, няколко пижамки и чифт вълнени чорапки. Наполеонки си имал.
Нямало да тръгне невъоръжен. Снабдил се с ловджийски нож, обещали да му дадат от авиобазата хеликоптер Кугър, от историческия музей щели да му отпуснат запазена кремъклийка, даже му предложили да вземе и черешовото топче. От Нова година пък му останали доста пиратки и бенгалски огън. За всеки случай щял да прибере и старата си прашка, с която навремето целил врабци.
Щял да предложи на украинското командване точно на най-напечените дислокации от военна гледна точка да инсталират трибуна, като в парламента. Той да застава зад от нея и вербално да им такова майката на руснаците. Без преводач. „Само като ми чуят гласа, ще побегнат ужасени. Или масово ще се предават в плен.“, била военната тактика на пловдивчанина-украинофил.
Ядец обаче. У нас я докараха до нови избори наесен. Плановете за заминаване на фронта са пред провал. Всички коментари в онлай акцията му за осигуряване на партенки, били категорични: „Къде си тръгнал, бе? Ами за кого да си даваме преференциите, ако ти не си в листите. Прати някой друг твой съпартиец в Украйна. Ей онзи, дето беше кандидат за кмет, каква работа има, а!? Той да замине доброволец. Без теб изборите ще са бошлаф!“, настояват пловдивските избиратели.
Глас електорален, глас Божи! Трябва да се подчини, няма друг избор. На украинците ще им изпрати поне партенките. И двата тира с имамбаялдъто, създърмата и бозата, с дъх на уиски.