Пред печат е новата ми книга „Употребена салфетка ли е животът?“. Има мои мисли, стихове и белетристика. Позволявам си в „Пловдивмедия“ да публикувам откъси от нея. Всеки автор има нужда от читатели. Аз също. Предпочитам те да бъдат от електронния всекидневник, в който работя. Вече помежду ни се е създало някакво доверие. Те, вярвам, са убедени, че не съм някой графоман.
Книгата вероятно няма да се пусне по книжарниците. По мое желание. Струва ми се нелепо тя да е редом до произведенията на велики писатели. Прах събират книгите на световен писател като Емилиян Станев, на световен писател като Павел Вежинов, на световен писател като Йордан Радичков. Как тогава да очаквам да ми обърнат внимание на мен!? В Пловдив в момента има само двама писатели, които са литературно конвертируеми. Не им казвам имената, защото останалите 100 ще започнат да грачат срещу тях. Само тези двамината следва да са в книжарниците. Уви, сред купищата издания на ГМО-автори, претендиращи, че са братя по перо на Шеспир и Достоевски.

Динко ПЕТКОВ
                                                                 На всички, които не успях да обикна

Бял лист ли е животът? Чакаш нещо да ти се случи.
Или се превръща в употребена салфетка. Вече не чакаш.
Взимаш бял лист. Пълниш буркан с вода. Потапяш листа в него. Като стрък живот. Следиш ще пусне ли кълн.
Не се получава. Пожълтява.
Пак опитваш. Пак не става.
Като неотлетял щъркел стъпваш върху пожълтели листа.
Взех един буркан. Напълних го с вода. Сложих вътре използваната салфетка. С очакване да стане бял лист. Тя се разтвори във водата. Получи се...супа. Засърбах си...живота.
---
Видях мравка на пътя ми. Спрях се. Тя също спря. Нещо ми каза. Не разбрах какво…
---
Попълвам фактура. Няма как. После два пъти препрочитам сонетите на Шекспир. Да възвърна духовното си състояние…
---
Добре, де! Склонен съм да направя компромис. Съгласен съм да отида в Рая…
---
Не се научих да броя до 10, когато трябва да кажа на някого, че му вярвам…
---
Обиждам се, когато ми казват, че съм човек. Такова ли лошо впечатление правя…
---
Никога не мога добре да си направя сметката. Все изкарвам, че 2 плюс 2 е равно на 4…
---
Възхищават ме усилията на Гъската. Какво ли не прави клетата, за да изглежда като Лебед…
---
Вярвам, че съществува задгробен живот. Даже зная какъв ще съм там – сапун в женска баня…
---
Мразя да вечерям сам. Излизам на улицата. Търся някой, който иска да вечеря с мен. Отзовава се само бездомно куче. Заедно ще вечерямЕ. На масата пържолки, кюфтенца, ребърца. Отказва. Било веган. Търча да купя маруля…

НИКОЙ НЕ КАЗА „БРАВО!“
В оркестъра на битието
се опитвах да свиря
виртуозно соло
от пиеси на Моцарт.
Никой не каза „Браво!“
Не обявиха: „Какъв талант!“.
Дали защото свирех на чинели…


ДОКОСВАХ ГО ВЛЮБЕНО
Вечеряме на свещи.
Като по филмите
искам
да Ѝ докосна пръстите.
Заети са.
с вилицата,
лъжицата,
ножа
и салфетката.
Издебнах един – неангажиран.
Докоснах го влюбено.
Беше средният Ѝ пръст…

ПРЕМЕСТИХ СЪРЦЕТО СИ
Сърцето ми се измъчи –
инфаркт след инфаркт.
Не се търпи повече.
С отверка го отвинтих
от мястото, където е.
Преместих го
на задните си части.
Задникът ми взе да пулсира
Стана сърце.
Така вече може
да се живее…

НЕ РАЗБРАХА
Смачкан съм.
Целият кръпка до кръпка.
Като изписана химикалка.
Пресъхнала река.
На командно дишане съм
Една сълза капна
от мен
на пода.
Санитарката я забърса
с парцала.
Лекарите не я спряха.
И те не разбраха,
че това е душата,
която
напусна тялото ми…

ПОСЛЕДНИЯ ТИ КОН РОСИНАНТ
Приличаш на провиснал,
прокъсан пуловер.
На изречение в минало
свършено време.
На гаснеща свещ.
Вече бълнуваш:
яхнал си болничното легло –
последния ти кон Росинант.
Препускаш срещу Смъртта –
последната ти вятърна мелница…

СКРИХ ГО ПОД ВЪЗГЛАВНИЦАТА
Повече няма да съм
самотен
в болничното легло.
За закуска даваха салам,
от който изпълзя червейче.
Скрих го под възглавницата.
Надявам се да свикне
с мен.
И да си общуваме.

ПОРЪЧАХА МИ РЕПОРТАЖ ЗА СТАРА ТУРСКА БАНЯ
Пратиха ме да направя репортаж за стара турска баня. Поръчаха ми да надникна специално там, където по някаква много древна технология се затопляла водата. Знаел я само стар турчин, който я научил от пра-пра-пра дядо си. Подклаждал огъня с дърва, престояли една година на слънчев припек, навалявани няколко пъти от летен дъжд, като влагата им се неутрализира със специална смола, събирана в гората само по залез слънце. Подгряната по този начин, вода се превръщала в чудодеен мехлем.
Напъхах се директно в загадъчното помещение. Вътре се стелеше почти непрогледна пара, приличаща на облаци след дъжд. Стори ми се даже, че видях и небесната дъга.
Трудно се дишаше, разсъбляках се. Забелязах някаква малка вратичка. Отворих я и нахълтах в зала, приличаща на стая от сарай. Вътре се стелеше същата пара, като следдъждовно небе. Дъгата се беше закачила за купола на тавана. Поразпъдих с ръка облаците и извиках. Бях попаднал в…женска баня.
Ошашавеният ми поглед получи ерекция.
Пред мен щъкаха голи тела, като от фотосесия на еротично списание. Всякакви. С формата на праскови, дюли, зелки, репички, мандарини, смокини, чушка камба, круши, презрял домат, бамя… Господи, цялата зеленчукова борса!
Уплаших се, че къпещите се жени ще ме усетят и ще се разкрещят, приемайки ме за перде-кириз, вмъкнал се в банята. Изведнъж видях лента с надпис “Дежурен теляк”. Машинално я сложих на ръката си. Взех едно спарче, попокрих си ерекцията с попаднала ми кърпа и онемях като статуята “Мислителят” на Роден.
Първа ме забеляза една прежълтяла дюля. Малко се стъписа, че не съм от нейния пол, но навярно прие, че това е съвременна форма на теляко-обслужване и ме привика при себе си: “Хайде, момче, готова съм, почвай ме!”. Какво да правя – награбих я. Само едната Ѝ гърда ми отне половин час, добре че не пожела да изтъркам площадния й задник. Лепна ми доволна книжна банкнота на пъпа. През това време пред мен се беше наредила опашка от желаещи ме.
Първа седна някаква фурма, после дойде едно корнишонче, пухтяща диня, сочна ябълка, размъкнала се зелка… Грохнах!
Тогава се появи тя – Набъбнал Нар! Пасивен гей да бях, щях да я пожелая. Тя заби очите си точно там по тялото ми, където се беше изписало „Твой съм!”. Изведнъж сапунчето й се изплъзна, тя се подхлъзна на него и налетя направо…сещате се къде, нали. Като след изстрел точно в десятката се…сляхме. Такъв оргазъм изригна, че облаците от пара се свиха уплашено по ъглите на банята.
Станали свидетелки на Одата на сладостта, изведнъж всички плод-зеленчуци започнаха да си изпускат сапунчетата и да се подхлъзват на тях. Стараейки се при политането също да попаднат в….журналистическото ми перо.
Боже, как ще ги вкарам всички в репортажа си…

НОЩЕН ДИРИГЕНТ
Не съм Дон Жуан. Това, че съм спал с половината жени в квартала стана по стечение на обстоятелствата.
Примирам пред женското стенене в леглото!
Едва дочаквам да наближи полунощ. Окъснелите токчета вече не се чуват на улицата. Тишината е влажна.
Отварям балкона. Сядам – все едно в концертна ложа.
Първо чувам интродукцията на съседката. Хористка е в оперетата. Тя дава тон на любенето в квартала. Струната на гласа Ѝ изхлипва...уличната лампа се обръща към прозореца Ѝ - възбудено. Като прожектор на сцена. Разведена е. Не стене на брачен плейбек.
След нея се включва пощаджийката в отсрещния блок. Нейният чувствен тон е като морз – точка, тире, точка, тире... По едно време така зачестява, че не знаеш точка ли е, тире ли е...Пощурял морзов апарат!!!
Появяват се среднощни викове на чайка. Това е аптекарката от горния етаж. Тази жена така прави секс, все едно цунами е влязло в кревата Ѝ. Пръски от вълните стигат чак до мен...
Не закъснява и учителката по изящно изкуство, чийто мъж е изчуквач на автомобили. Тя не стене, звучи като форсираща кола. Но не грубо, задавено. Сякаш ти казва: „Подбутни ме малко отзад!”.
Намръщвам се. Заради жената на ченгето от ап. 5. Как го правят, но стоновете й са като полицейска кола с пусната сирена. Смразяващо. Аларма на СОТ! Няколко пъти намеквам на съпруга й не може ли нещо да коригират. Не върви да му кажеш в прав текст като се оправят с жена си, поне да изключат СОТ-а. Викам му деликатно: „Съседе, четох, че симфоничната музика по време на секс удължава ерекцията!”. Той ми се смее и показва половинлитрово шише с мастика. Демек, нямал нужда от Брамс и Моцарт.
Веднъж полицайчето го бяха командировали за цяла седмица в друг град. Преследваше някакъв рогоносец, заклал жена си, неустояла на свекъра.
Срещнах на стълбището половинката му. Усмихнах й се. Усмихна ми се. Леко облизах горната си устна. Тя отвърна на облизването ми – езичето Ѝ чувствено премина през долната Ѝ устна- На устата Ѝ – за уточнение!
Предложих Ѝ да пием кафе. У нас.
„Ох, не съм облечена за гости! Да си сложа поне един чорапогащник!”, радостно прие.
Впечатли се, че сервирам кафето без мастика. С бисквитка. С форма на влюбено сърце. Извадих плоча с четирите годишни времена на Вивалди. Пусна я. Докоснах устните Ѝ с поглед...После рамото Ѝ. По-надолу. Още по-надолу от пъпчето Ѝ...
По средата на първото годишно вивалдово време тя така застена, че можеше да се яви на кастинг за имитаторки на Мария Калас.
Като се върна полицайчето, обаче, пак мина на СОТ-а. И от тях отново замириса на мастика.
Същото стана и със счетоводителката от близката кооперация. Очаквах да стене като попълвана фактура. Не! Тя издаваше шумове от бетонобъркачка. Специално отидох при мъжлето Ѝ – строител. Да му кажа: „Стига с това нощно бъркане на бетон, бе!”. Нямаше го. Тя беше сама. Покани ме. Нейният заминал да търси някаква резервна част за бетоновоз. Предложи ми питие. Чукнахме се. Стана ясно, че си падаме по класическа поезия. Казах Ѝ един сонет от Шекспир. Тя ми прочете нейно ученическо стихотворение, вдъхновено от образа на Ромео. Какво се получава от шекспиров сонет и бивше ученическо стихотворение – ято гълъби. Застена, загуквайки: „Гълъбарю мой!”.
През същата процедура прекарах и продавачката на мебели. Любейки се със съпруга си, гласа й стържеше като трамвай на завой. С мен взе да стене като поникващо лале!
Така стана и с журналистката, чийто мъж е търговец на бяла техника. Нейното стенене наподобяваше центрофугираща пералня. Коригирах я да го прави като стон на бял лист, докосван на запалена свещ от паче перо.
Оправих стененето и на инкасаторката под нас – правеше го като трясък от гръмнал трафопост. Сега стене като биричка, изливаща се в жадно гърло...
Не, не съм среднощен сексманиак. Аз съм нощен диригент на страстта.