Наближава 27-ми октомври. Не съм партийно обвързан. Винаги обаче съм гласувал. Различно. Поддавал съм се на емоцията си или пък съм се съобразявал с препоръката на комшиите след събрание на етажната собственост. Веднъж даже с отвращение. Никога изборно не пасувам. Макар че изборите станаха толкова начесто, че вече сам забравям кои съм предпочел.
Динко ПЕТКОВ
На последните си пуснах бюлетината за Моника Белучи. На предишните отидох пред урната под влиянието на жена ми. Обеща да ми сготви от нейния фасул, ако гласувам за нейния фаворит. Все пак готвенето и консумирането на боб яхния по време на избори не е престъпление, нали. Давал съм си вота и от местен патриотизъм – за Стефчо Автографа.
Майтапя се, макар ситуацията изобщо не е до майтапене. Държавицата ни е болна. Не от запек. Или от заушка. Тежко страда от безвремие. Някак си кара на самотек. Спусната по някакво евроатлантическо нанадолнище. Не помагат нито аспирин, нито разхлабителни.
Нужно е жизнено важно лечение. Не от уж от потомствени знахари, хороскопни алени, екстрасенси или ходжи. От дипломиран медик.
„България е зле. Отива си горката. Гласувайте за нас, единствено ние можем да я изправим на крака, да й осигурим предписаната й от Брюксел и посолството терапия – еврозоната, сухопътния Шенген и въвеждане на еврото. Ваксинирането срещу путинизма.“, агитират ни от изборното градче на Главната. Все светии. Гарантиращи промяната. Просто някои си, ококорчени, дългопишковци, събрани от кол и въже бузлуджанци, ку-ку шоумени, соколари и прочие. Вече половин месец ни пресрещат край фонтана с пеликаните и ни убеждават, че бъдещето на децата ни е в техните ръце.
Мижи да те лажем. Ако им минат номерата. Рециклирани предизборни обещания.
Това, разбира се, си е мое мнение. Не ангажирам никого така да смята. Кой когото си иска до 27-ми да гушка, да се целува, да се врича във вечна вярност.
Вече клавиатурата ме заболя да обяснявам този път за кого е най-прагматично да гласуваме. Независимо от партийната ни оцветеност. Без значение „либерал ли си или консерва“.
Главната задача на всеки парламент е да състави редовно правителство. Да определи кой ще поеме юздите на държавата през следващите 4 години. Колко мандата вече депутатите ни са нефелни. Дърлят се, врещят, подскачат, кълнат се, сочат кой не се къпал и вонял на джибри. А не могат да се разберат какво ще е правителството. Правят разни обречени сглобки. От орел, рак и щука. Ялово. Парапетно. Гномно. Като писане на шльокавица.
Без да сме меродавни социологически агенции, виждаме, че както върви, и след 27-ми октомври ще е същото. Наливане на вода в каца без дъно ще са и предстоящите избори. Освен ако…
Освен ако не разберем, че единствената здравословна възможност България да не е на командно дишане е, така да гласуваме, че мнозинството да е в една от партиите. В случая тя ще е като спасителен пояс. Ще гарантира сигурност и спокойствие. Ако не го прави, от нея ще търсим отговорност. А не от орела, рака и щуката. Ако не можете да се ориентирате и ме питате за коя партия става дума, ще ви отговоря. Ваша работа е дали ще гласувате прагматично като мен. № 18.
06 Октомври 2024 година