Купуването и продаването на гласове е престъпление. Категорично съм съгласен. Ами те го превърнаха на Четвъртък пазара. На кило купуват и продават. Живеем в пазарна икономика. Точно затова може да не се прави така брутално. Предлагането за осребряване на вота и оферирането му от гласоподавателя не е указано в закона като нещо престъпно. Тънка е разликата, ама не е противозаконно.
Динко ПЕТКОВ
Вече втора седмица от предизборния месец, а е сахарска суша. Никакво предлагане. Въпреки че сме се оферирали. Отново само в махалите ги облажвали. Каква е тая дискриминация, бе? Ние в Кючука кюфтета не ядем ли, биричка не пием ли, а? Нали партийците декларират, че за тях всички сме били равни. Лицемери. Като е тъй, защо тогава ни разделят и подминават по изборите.
Отвъд гътнатия Бетонен мост не сме кой знае колко претенциозни. Като избирателите в Кършияка, да речем. „Ние сме само на черен хайвер и шампанско!“, правят те намеци каква им е цената. Правят се на много предизборни аристократични. Иначе даянят на филии с лютеница и нагъват през ден боб и бъркани яйца.
Нарочно минаваме по два три пъти нагоре-надолу покрай изборното градче на Главната. Без да бързаме. Стъпваме тежко, тежко. Демек им казваме на кандидат-депутатите, че точно от нас зависи дали ще влязат в парламента. Така се оферираме. Ефект никакъв. Най-много да ни дадат някое балонче или химикалка. Абсолютно фискално пренебрежение от тяхна страна. Иначе твърдят, че много разчитали на нашия глас. И ни се усмихват мазно, мазно. А в електоралните ни души все така продължава да си е постно, постно.
Отсреща на китните им предизборни палати бъкано със заведения. Че покани ни поне на един обяд. Кой знае колко няма да се охарчиш. Заедно да полеем бъдещия успех. Да се чукнем за парламентарното здраве на този, който ни е уважил. Да му пожелаем да мандати до пенсия. Правят се на разсеяни. Поне по едно кафенце с тортичка да почерпят. Не е незаконно . Не. Взимат ни за лапнишарани. Агитират с ала-бала, че от масовото ни участие в тези избори зависело бъдещето на децата ни и спокойните старини на тъста, тъщата и свекървата и свекъра. Разчитат да се разчувстваме. Ай стига с тия номера. А за съпругите ни – нито дума. Те какво, не заслужават ли предизборно внимание. Надеждата, че ще има някаква файда от предстоящите избори и за тях. Ще можем да ги заведем, например, на романтичен уикенд в Нареченски бани. Стига 4 години сме ги водели все на остров Бали и на Малдивите. Писнало им е там. Обиждаме ги – сериозни жени си, а не плеймейтки и кифли. Преди години им се връзвахме на кандидат-парламентарните им лафове. Затова сега сме цъфнали и вързали.
Всички от предизборните листи ни правят мили очи сега. „Айде, бе, от кога те чакам да се видим, забрави ме! Сещаш се за мен само като дойдат избори“, прегръщат ни любвеобилно. Селфират се с нас. Стискат ни ръката. А като я пуснат, в нея не пуснали нищо – пак е празна.