„Идва правителство на националното съгласие“, обявиха вчера патриотични политолози. На това Бай Ганю му вика „бошлаф“. Резултатът от тези избори беше предизвестен. Копира под индиго предишните, като в оная култова песен:
РОСЕН ТАХОВ
Комунисти, комсомолци, пионери
сме в един и същи строй.
Комунисти, комсомолци, пионери
заедно във труд и бой.
Боят е за оцеляването на политическите формации. Които са дълбоко изгнили отвътре, като червиви ябълки. От изборите не зависи дереджето на българския народ. Зависят само партиите, които ги легитимираме със своя вот. Това е положението Стефче, каза един приятел на жена си!
Какво ще се случи?
Абревиатурите ГЕРБ/СДС и ППДБ ще се опитат да съставят правителство. Обаче имат недоимак на мнозинство, както на бабата не й стигат стотинките на Женския пазар. Ще има пазарлък с другите кандидати за власт. Ще сглобят нещо от немай къде, колкото народът да не ги замеря с камъни.
Генезисът на проблема е в народопсихологията. Векове наред българинът се е спасявал индивидуално. „Всяка коза за свой крак“, казва народната мъдрост. Тази философия се пренася и в домораслата ни демокрация след Освобождението. Всички политически коалиции са водили страната до задънена улица.
Първият опит е на княз Александър Батенберг. През 1883 г. той решава да пробва коалиция по европейски модел. Защото там колективното мислене помага на властта. Князът кандърдисва консерваторите и либералите да си стиснат ръцете. На 7 септември е назначен смесен кабинет. Политическото образувание трае едва четири месеца. В края на годината консерваторите си вземат шапките и напускат.
Следват две хомогенни либерални правителства. Първото начело с Драган Цанков, второто воглаве с Петко Каравелов. На 9 август 1886 г. е детрониран Батенберг. Настъпва тъй нареченото „безкняжие“ със съглашателства от ден до пладне.
Първо русофили с различен нюанс управляват четири дни до 12 август. После мешавица от политически сили е на власт още пет до 16-и същия месец. И най-сетне друг компот се разпорежда със съдбините на отечеството до 20 август 1887 г.
На този ден държавното кормило поема Стефан Стамболов. Той не се заиграва с хилави ортаци. Цялата власт е съсредоточена в неговата Народнолиберална партия. Тиранина, както го наричат, изгражда България като модерна европейска държава. Строи пътища и железници. Въвежда протекционална политика за родната икономика. Изравнява нашия лев с швейцарския франк.
На 19 май 1894 г. враговете на прогреса свалят стамболовистите. Сменени са с поредната коалиция от Народната партия, Съединистката и Съединената легална опозиция. С водач Константин Стоилов, тя управлява до 9 декември. После на власт са само народняците, които нямат нищо общо с народа. Падат през 1899 г. и разнокалибрени съюзи се изреждат до 1908 г.
Тогава на власт идва самостоятелното правителство на Демократическата партия с премиер Александър Малинов. Историческа заслуга на кабинета е обявяването на Независимостта. Манифестът е прочетен от княз Фердинанд на 22 септември в търновската църква „Св. Четиридесет мъченици“.
През двете Балкански войни също управлява коалиция. От Народната и Прогресивнолибералната партия с лидери Иван Ев. Гешов и Стоян Данев. Двамата са заклети русофили. „Сега е моментът!“, решава руската дипломация. Докато "нашите" са на власт в България, ще им внушим да отстъпят територия на Румъния. Така власите ще забравят претенциите си за Бесарабия.
Гешов и Данев не могат да скършат хатъра на Николай II, пред портрета на когото се кръстят. На 26 април 1913 г. в Петербург е подписан протокол, с който Силистра е откъсната от майката родина и закарфичена към югоизточния пеш на Влашко.
Най-дълголетната коалиция у нас е Либералната концентрация. В нея са Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партия. Управлява от 23 декември 1913 до 21 юни 1918 г. Начело на формацията е Васил Радославов. Резултатът – национална катастрофа в Първата световна война.
След погрома се изреждат няколко комбинации. В тях участват Демократическата партия, Радикалдемократическата, Прогресивнолибералната и Народната плюс БЗНС и БРСДП (обединена).
От май 1920 г. цялата власт е в Александър Стамболийски. Неговата Съсловна теория не му позволява политически съглашателства и налага смазване на всяка опозиция. Такъв е Конституционният блок от демократи, радикалдемократи и прогресисти.
Превратът на 9 юни 1923 г. помита дружбашите. За кратко се коалират Конституционният блок, Народният сговор, Народнолибералната партия, Военният съюз и БРСДП (широки социалисти). После на сцената излиза Демократическият сговор и остава до 1931 г.
След сговористите се пробва още един блок. Народният е съшит от Демократическата партия, Националлибералната и Радикалната заедно с БЗНС-Врабча 1 и БЗНС-Стара Загора.
Превратът на 19 май 1934 г. пресича този злокачествен процес. Забранени са всички партии, имущество им е конфискувано в полза на държавата. През Втората световна война също няма партии. Коалиция щръква чак на 2 септември 1944 г. Под ръководството на Константин Муравиев „три в едно“ влизат БЗНС-Врабча 1, Демократическата партия и отломки от Народняшката.
Обединението е ялово, не може да спре съветската инвазия. На 9 септември е извършен поредният преврат. Властта взема Отечественият фронт. Скалъпен от звенари, комунисти, земеделци, социалдемократи, радикалдемократи и уж независими интелектуалци. Министър-председател е Кимон Георгиев.
Започва тоталитаризмът, опозицията е ликвидирана, неудобните са отстранени, коалиционни партньори остават БКП и БЗНС. Земеделците са прах в очите, защото работническо-селска власт няма. Всичко е в ръцете на комунистите. Демокрацията върна политическите обединения. Съюзът на демократичните сили е най-широката коалиция в историята на България. На 7 декември 1989 г. учредители бяха десет новоизлюпени формации. По-късно се присъединиха още шест. Практиката е доказала, че колкото по-разводнен е един съюз, толкова е по-негоден. Сините започнаха да се „люспят“ като глава лук. Всички опити да сготвят обща манджа се провалиха.
Сега ситуацията е същата. Какво „национално съгласие“, какви два лева. Предизборно партиите се оплюха една друга. Съревнованието беше в по-голямата храчка. Следизборно щели да си стиснат десниците, да се прегърнат и целунат. В името на собственото оцеляване.
Това ще е до осмия народен вот идната година. Според нумерологията осмицата е символ на безкрая!
/trud.bg
30 Октомври 2024 година