Виждам, че някои хора се отнасят към мен с пренебрежение, не им се сърдя, с нищо не могат да ме наранят. Но задавам въпроса - кои сте вие, които ме съдите? Това сподели попримата Лили Иванова пред журналиста Светослав Иванова в предаването "120 минути" , което БТВ излъчи.
Светослав Иванов: Много ми е приятно да се видим отново, г-жо Иванова.
- Благодаря за поканата. И на мен ми е особено приятно.
- Ние сме в Националната художествена галерия. Преди не бях правил интервю с никого тук, това е едно много специално място. Спомням си преди тук имаше една картина, сега е в "Квадрат 500", може би най-ценната картина, която България притежава в момента. Това е "Луцифер" на Фон Щук. Моментът, в който падналият ангел на земята се изправя и поглежда. Много хора се стъписват, още от времето на Фердинанд, който я купува, от погледа му - той наистина е много, много зловещ. Та, да започнем с този въпрос: Вие сблъсквала ли сте се с демони някога?
- Не, не съм се сблъсквала. Не си спомням. Но познавам по някакъв начин хората по очите, мога да кажа и да обясня откога се получи това нещо. Бях на концерти преди много години в Хасково. Излизам от хотела вечерта и виждам една лисица, бяха я хванали. Истинска жива лисица на един дървен прът, за да не се хвърли върху някого, сигурно. На врата си имаше железна гривна. А нейният поглед беше свиреп, беше освирепяла горката. Никога няма да забравя този поглед. И някакси свикнах хората да ги гледам в очите, и познавам по очите един човек дали е добър или е лош.
- Ако продължим тази линия, срещали ли сте много хора с очи на ангели, за които може да кажете, че са добри? Да кажете: Той ме гледа с добро.
- Има и такива хора, не можем да кажем, че всички са лоши. И Слава Богу, че има.
- Колко ветровито е на върха, как го усещате?
- На върха е доста ветровито. На всеки връх смятам, че има само един човек, не може да има двама.
- Самотно ли е? Студено ли е?
- Студено, ветровито. На всеки връх е самотно и ветровито.
- Вие как разбирате кого да допуснете до себе си?
- По очите.
- А има ли колеги на Лили Иванова, които ти цениш, обичаш музиката им?
- Харесвам Богдана.
- Богдана Карадочева?
- Да. Тя беше, сега се сещам, единственият човек от нашата гилдия, музикалната, който ме поздрави след "Олимпия".
- Единственият?
- Единствена. Никой друг не ме поздрави.
- Въпреки че това беше толкова голяма новина?
- Е, беше, но това е.
- Много жени особено в момента очакват въпроса и твоя отговор, как Лили Иванова поддържа своята форма и своето здраве?
- Не съм ходила при някакъв лекар да ми каже как да се храня и с какво да се храня. Аз сама съм си измислила моя начин. Не ям прекалено много, не ям солено, не ям кисело, не ям тлъсто, такива неща. Аз сама съм си избрала моята диета. Но важното е човек да не прекалява с нищо.
- С нищо?
- С нищо.
- А сънят?
- Сънят е много важен за певеца. Най-малко трябва да спи един певец.
- Четете ли книги?
- Да, чета много книги. Ще те изненадам - последната книга, която прочетох беше за Хитлер.
- Какво научи за него?
- Че този, който е преследвал евреите, е бил евреин. Това научих.
- Това е голямата ирония на история всъщност.
- Да,
- Когато Лили Иванова погледне към днешния свят, как изглежда той от твоя поглед?
- Не се опитвам нито да критикувам, нито да влизам много навътре. Аз самата съм много дисциплинирана, искам да спазвам моите режими и аз ги спазвам. Не мога да уча никого. Никой не е дошъл да ме попита как да спи, как да се храни, за да не дебелее. Ако има нужда от такъв съвет, да ме попита, аз ще му кажа. Но да изнасям лекции, елате, слушайте моята лекция, това не ми харесва. Коя съм аз, че да ги уча. Аз така разсъждавам.
- Лили Иванова.
- Не са дошли да ме попитат. Да дойдат и да ме попитат, аз ще им кажа.
- Лесно ли прощаваш?
- Зависи за какво става въпрос. Не прощавам лъжата, кражбата, лицемерието също. Виждам, че някои хора се отнасят към мен с пренебрежение, коя съм аз или много важно. Кои са те, аз задавам въпроса - кои сте вие, които ме съдите?
- Защото злонамерени коментари има за всеки, абсолютно всеки, който е публична личност.
- Аз зная.
- Това означава ли, че те те раняват по някакъв начин, че те достигат до теб?
- С нищо не мога да бъда наранена. Аз се отнасям с пренебрежение към тях, те не ме интересуват.

- Какви искаш да видиш българина? Какво трябва да промени в себе си?
- Не, не искам да го уча на нищо. Ако някой конкретно дойде да ме попита какво да направи в конкретен случай, ще му кажа, но така да си позволявам да давам съвети, не бих.
- Има някаква скромност, стеснителност. Скромен човек.
- Кой това?
- Ти.
- Аз не знам дали бих го нарекла скромност, но не обичам да парадирам. Показността ме дразни. Показност без покритие.
- Когато е идвало младо момиче, което иска да стане певица...
- Ами, не е дошло никога.
- Наистина ли?
- Не (смее се). Някой беше дошъл преди 10-15 години и вика: "Много съм болна". - Няма да ядеш, казвам. Отговаря: - "Ами, като ми се яде". - ато ти се яде, яж, какъв съвет мога да ти дам. - Не мога. "Много ми се яде". - Защо ме питаш?
- Коя е любимата българска дума на Лили Иванова?
- Родина.
- Защо?
- Защото не съм напуснала моята родина, никога няма да я напусна за нищо на света.