Близнакова и Мими в естетически прегрешения
Това е или кадър от „Златният кестен“, или просто щайга кестени е паднала на главата на добрите ми приятелки. Мими Иванова (вляво) не може да бъде съдена по много обвинения, тя е само модна икона, чиято рамка често се сменя. Затова и се намират тук-там естетически прегрешения. Ако бях моден проповедник, щях да накарам Мими да се прекръсти и направи три обиколки на Шан-з- Елизе. Платът за тази рокля аз бих приложил като завески, но нека не претакаме темата. Катя Близнакова очевидно играе на едро и тук се забелязва такова разточителство на плат, че сякаш е купувано за нуждите на цирково шапито. Тук личи трептящата ръка на Пикасо, но най-вече на някой негов имитатор. Пачуъркът по роклята предимно разсейва критичните очи, но но не могат да се отрекат разноцветните пешеходни пътеки на въображението на Близнакова. Бях чувал, че двете някога си разменяли дрехите, нека го направят отново, само че с други колежки. В никакъв случай с Тита или Дара.
Графа, ха лорд, ама не, ха Майкъл, ама не
Това ми прилича на дизайнерски сън, необяснен добре на шивачката. Тук Графа се прави на лорд, само че поличката не е шотландска, а сакото. Нищо, виждали сме и други модни недоразумения, само дето певецът не осъзнава нелепостта на това ансамбълче. Ръкавите са толкова дълги, че дори не се виждат част от ръцете, всъщност в погледа се прокрадват нещо като ръкавиците на Майкъл Джексън, ама без него. Черната вратовръзка, подобно на алея в парка, води до подобна на храстче брадичка. За какво му е на доброто момче на естрадата ни такъв експеримент. Според наличието на бели коси в окосмението му следва да е помъдрял за много неща, от които най-вече ме интересува чувството му за естетика.
Иван и БГ Симо - братя по вкус
Световен ден на тракториста е, ще се напия. Това ми хрумна пред този портрет на модното величие, в което участници са Иван (без Андрей) и радиолюбовта на живота ми Симеон Колев. Сакото на последния изглежда като дълго седяло в семейния гардероб и предавано от дядо на внуци и от внуци на правнуци. Предполагам в това си пътешествие е изкарало поне век. На тази светлина сакото има кафеникаво-червеникав цвят, но може да е било плътно кафяво, да кажем, дори ръждиво. Военни години са били, какво може да се иска от една тогавашна дреха. Блузката отдолу е имала по-добри дни, там цветът също има нужда от пребоядисване или друга настройка на пералнята. Иван (без Андрей) също се връща сякаш от риголване и е оставил трактора, колкото да се прегърне с колегата от нощната смяна. Сакото Иваново също е преживяло нафталинените нощи на гардероба си. Ще започна да харесвам стила на Бербатов пред тези двамата. Казах.