Мими Иванова скоро ще навърши 78, но не престава амбициозно да търси млада фенска база. В онлайн предаването на Александър Влог тя разкри душата си.
Мими с умиление се връща към времената на красивите мелодии и смислените текстове. „Всичко беше истинско, спонтанно, чисто и създаде певци като мен“, казва Иванова, която въпреки спечелените награди не мисли, че е най-добрата сред колежките си. Не смята даже, че е най-добрата и сред „простосмъртните“ и че всичко е въпрос на късмет.
Имало е период в живота ѝ, в който е била много самотна. „Дъщеря ми замина да учи в Германия. Колегите заминаваха все по чужбина... Нямаше с кой да изпия едно кафе“.
По-близки са ѝ Кичка Бодурова, Тони Димитрова, както и хората, с които в момента пътува със сборната програма „Обич и песен“.
Тя казва, че щастливият ѝ живот е приключил по време на прехода, когато е навлязла друга музика у нас. Започнало се и с пеенето на плейбек. Рязката промяна е била трудна за нея и не можела да я приеме.: „Спомням си един концерт с групата през 1989-а в зала „Универсиада“. Тогава никой не можеше да си позволи да не пее на живо. То нямаше и как. След това обаче се започна с касетите, които си носехме на концерти, а те се късаха, пренавиваха... Ставаше грозно. Много късно се научих да работя така“.
Интервюто няма как да мине без въпроси за любовта на живота на певицата, който е и неин музикален партньор: „Благодаря на съдбата за Развигор. Той е моят Дон Кихот! Без него нямаше да бъда доволна от това, което съм. Той е написал най-хубавите ми песни, защото знае точно къде ми е силата. Направил е най-доброто за мен. Развигор не е влизал в болница въобще. И преди три години му откриха диагноза. Толкова беше уплашен. И двамата мислехме, че той ще умре. А се оказа, че има изход. Ето, сега е здрав, прав“.
Мими Иванова опровергава слуха, че е била близка с Ванга, както навсякъде се пише. Но казва, че е изживяла чудо. „Пътувахме за едни снимки в Сандански с Иван Балсамаджиев и Луна. Пристигнахме малко по-рано и той предложи да минем през Петрич, за да видим иконите на Светлин Русев в храма на Рупите „Св. Петка“, тогава имаше някаква полемика. Беше августовски, горещ следобед, аз бях облечена с много красива италианска рокля, с високи токове. Слизам, разхождам се из двора. Тогава вече беше починала леля Ванга, посрещна ни леля Катя, уредничката. Влязохме в църквата да разгледаме, обаче аз се залисах малко по-дълго. Иван и Луна тръгнаха с Катя да видят гроба на Ванга. Аз стоях, от двете ми страни на около два метра от мен два горящи свещника. Гледам картините и отстъпих назад, за да видя по-добре, без да знам, че зад мен има стъпало. В един момент усетих как политам назад и просто визуализирах как главата ми ще падне директно на каменния под и ще умра. Протегнах се и някак се хванах за свещника. По мен закапа восък, дрехите ми горят, залитам, но успях да се изправя почти в несвяст и в този момент се чу „пук“ и гледам – този свещник е на два метра от мен. Как се беше озовал до мен, за да го хвана? Как се върна после на мястото си? Не ме мислете за луда, съвсем нормален човек съм. Някаква сила там ме спаси“. Допълва, че много е искала да се срещне приживе с Ванга, но я е било страх. Приема, че именно това е била тяхната среща.лупа