Преди време гостувах на мои приятели в родопското село Бойково - Петър и Теменужка. С тях бяхме съседи в столичния комплекс “Младост” 2, после те решиха да гледат кози и заживяха в къща, останала от дядото на Нуша в Родопа планина. Стегнаха я и я направиха за чудо и приказ.
Та от тях разбрах, че някога в този край имало 5 легендарни туристически пътеки. Уви, до днес останала само една - жива и лесно достъпна. Тя била между селата Бойково и Дедово, което се намира само на 21 км от Пловдив. Стана ми любопитно кой ли е този заслужил старец, на когото е кръстено селото, и реших да се разровя в историята.
Дядовото село възникнало в средата на 17-и век край вековен бук и извиращ под него живителен ручей “Свети дух”, дал името по-късно и на параклис с аязмо. А корените на населението се разпростират 2-3 хиляди години назад във времето, когато тракийското племе беси обитавало Родопите. Та името на родопското село се свързва с първосъздателя му - старейшината на една многочислена българска фамилия, наричан от всички Дядото. Според някои изследователи Дедево произлиза от думата “дедец”. Така богомилите наричали своя старейшина. Популярното и до днес име на селото - Дедево, е било променено на Дедово - с държавен указ през 1966 г.
В началото на 20-и век в Дедево живеели 1000 човека в 500 къщи. Според преброяването през 2022 г. в селото и в прилежащите 10 вилни зони има 814 къщи и вили. За съжаление, само 61 са жителите с постоянен адрес на Дедово/Дедево, а с временен са 21.
Историята разказва, че по време на Априлското въстание местните жители се изтеглят в горите извън селото. Голяма част от Дедово е опожарена.
Селото се споменава неколкократно в “Записки по българските въстания” на Захари Стоянов
През 1837 г. в Дедово е създадено първото килийно училище в Родопската яка. През 1884-та в двора на църквата е иззидана една стая за школото. Към 1850-а първият ученик на покойния даскал Ристю Самоковеца - Димо Аргиров, след обучение в Пловдив, превръща килийното училище във взаимно училище (1885 г.).
В началото на март 1876 г. в Дедово пристига Захари Стоянов. В училището 20-ина съзаклятници произнасят “Заклевам се” пред свещеника Иван Тунев и целуват Евангелието и револвера. Братът на даскал Димо - Григор Аргиров (Дядо Горчо), съпровождал Захари Стоянов в обиколката му из родопските села за подготовката на Априлското въстание. То избухнало в Дедово на 25 април, едновременно с Бойково и Сотир (Храбрино).
През 1917-а в селото е открито читалище - по инициатива на Димитър Даскалов - по онова време учител. Назовано е “Даскал Димо”. А през 1921 г. се създава първата в Южна България кооперация “Защита”.
Първата родопска комуна също е създадена в Дедово, когато местните комунисти печелят изборите през март 1922 г. Георги Николов Гогов е избран за първи кмет. Дедово се включва и в антифашистката съпротива 1923 - 1944 г. Димитър Даскалов е водач на дедевския отряд от 35 човека, участвал в Септемврийското въстание 1923 г. На 22 февруари 1925 г. той е разстрелян на една пловдивска улица - след няколко ареста, без съд и присъда.
Църквата на с. Дедово, “Св. Атанасий”, и някогашното училище в двора й, отдавна разрушено, са построени през 19-и век на земя, дарена от дядо Купчо - Илия Тахчиев. Църквата е един от четирите най-стари храмове в Пловдивската епархия, сочат данните на Светия синод. Тя е построена през 1838 г. През 90-те години на м.в. църковни предмети и част от иконите са откраднати. През 2000 г. Божият храм е възстановен със средства и помощи от добри християни, църковни настоятели, духовни лица и жители на Дедово.
В селото има и два действащи параклиса - над стогодишният “Свети Дух” с аязмо и гробищният параклис “Света Петка”.
А въздухът в района е един от най-чистите не само в България, а и на Балканския полуостров и Европа
Имало едно време, там някъде из скътаните планински гънки на Родопите, красиво селце. Наричали го Дядовци. В къщите му с основи от камък кипял живот, а от комините над покривите с каменни плочи наместо керемиди се издигал пушек. Само няколко десетилетия по-късно Дядовци вече е напълно обезлюдено. Хората си отишли и оставили след себе си само празнотата и тъжните спомени за съществуването му.
През 60-те години на миналия век жителите на Дядовци започват да мигрират в Ардино, Айтос, Асеновград и други населени места във вътрешността на страната. “Дълги години красивата природна среда мотивира местното население да се бори за своето оцеляване и да се отнася с любов и уважение към родния си край. През годините на тоталитарния режим много семейства от Дядовци започнаха да се изселват в Турция или да мигрират в различни градове на страната, за да търсят препитание.блиц