Нова дума трябва да се прибави в Тълковния ни речник. Тя ще обобщава няколко понятия – безличие, не струващ пет пари, празен човек, тарикат, нагъващ кюфтета, лайномед. И още подобни. Всичко това може да се формулира с една дума – ДЕПУТАТ.

Динко ПЕТКОВ
Българският народец страда от национални беди. От суша или от порой. От нашествие на въшки. Или чума по хайваните.
По-голямо бедствие обаче няма – от нацвъканите депутати. По-рано тяхното пришествие се появяваше само на всеки четири години. В последно време го преживяваме през няколко месеца.
Политическите синоптици ни ужасяват – по Великден може пак да има избори. Тоест поредно нашествие на депутати. Хората вече си плюят в пазвите, пъшкайки: „Поне да дойдат нови. Пак ще са същите. Ще им сърбаме същата попара!”.
И друга дума може да се вкара в Тълковния речник. Да се употребява вместо: овче стадо, превити гърбове, лапнишарани, мазохисти, политически будали. И други в тоя дух. Думата е – гласоподавател. С нея ще си отговаряме защо сме на този хал като народ и като държава.
Официално сме депутатска държава. Няма цар, няма президент, няма премиер. Не важат. Фигуранти са. Депутатите в тая страна поръчват музиката. И всенародно подскачаме според техните желания. Караме на дайчовото хоро, на немския бургер, каубойчим се по американски, ситним маанета, все по-тихичко припяваме „Крокодилът Гена”. Под диригентската палка на Доларовейков, Евровейчин и Копейкен. Левчетата са на изживяване.
Без гласуване и взимане на решение в Народното събрание у нас вече не можеш и да си пуснеш душата. Депутатите създават парламентарна комисия, която преценява колко, къде и кога да се прави това. Все са топ пърдялници. Изведнъж като им замирише на цветя и рози, пловдивчани възкликват радостно: „А, честито! Дългопишковецът пак е пръднал!”.
От години сме в Рая - пълноправни членове на Европейския съюз. А получаваме ли пълноправните облаги от това!?
Минималните работни заплати в Европа през 2024 година показват значителни различия между страните в Европейския съюз и извън него. Данните на Евростат за юли 2024 година разкриват, че България продължава да бъде страната с най-ниската минимална работна заплата, докато
Най-ниските минимални заплати в Европейския съюз.
– България: С минимална работна заплата от 477 евро, България остава на последно място.
– – Унгария: След България, Унгария е с втората най-ниска минимална заплата в ЕС – 675 евро.
– Латвия: На трето място отзад напред е Латвия, където минималната заплата е 700 евро.
– Румъния: С минимално възнаграждение от 743 евро, Румъния също се нарежда сред страните с по-ниски заплати.
Най-високите минимални заплати в ЕС
– Люксембург: Люксембург е водещ с минимална работна заплата от 2570 евро, което е увеличение с близо 70 евро спрямо предходната година.
– Ирландия и Нидерландия: Тези страни също имат високи минимални заплати, съответно 2146 и 2134 евро.
– Белгия и Германия: В Белгия и Германия минималните заплати надхвърлят 2050 евро, което ги поставя сред страните с най-добре платени работници в ЕС.
– Полша: Полша също отбелязва значително увеличение, достигайки почти 1000 евро.
Сравнение със страни извън Европейския съюз
– САЩ: Минималната заплата в САЩ е малко под 1200 евро, което я поставя сред по-високите на глобално ниво.
– Сърбия: С минимална заплата от 544 евро, Сърбия остава сред страните с по-ниски възнаграждения.
– Турция: В Турция минималната заплата е 568 евро, отбелязвайки умерен растеж.
– Украйна: С най-ниската минимална заплата сред разглежданите страни – 184 евро, Украйна се сблъсква с икономически предизвикателства.
Почасовите ставки на нивата на националната минимална работна заплата са по-подходящи от другите показатели, за да опишат реалностите. Разликите между страните са значителни. Могат да бъдат разграничени три групи държави. Номиналните почасови ставки са най-високи в шест по-стари държави-членки. Те достигат почти 15 евро в Люксембург, около 13 евро в Холандия и Ирландия, над 12 евро в Германия и Белгия и малко под 12 евро във Франция.
Има две държави, в които почасовите ставки са междинни: Испания и Словения, със ставки малко под 8 евро.
Почасовите ставки са най-ниски в група от 14 държави, която включва предимно нови държави-членки: над 5 евро (но по-малко от 6 евро) в Литва, Полша, Кипър, Португалия, Малта и Гърция; от по-малко от €5 до €4 в Естония, Хърватия, Чехия, Словакия, Латвия, Румъния и Унгария; и под €3 в България.

Най-ниските пенсии в Европейския съюз са в България, пресмятат в euromag.ru и посочват, че средната пенсия в нашата страна е 125 евро. Румънските пенсионери получват средно 175 евро, в Литва – 222, в Естония – 232, в Латвия – 304.
Чехите получават като пенсия половината от заплатата, която е средно около 1000 евро, а португалциите – 54% при средна заплата над 1000 евро.
Във Финландия пенсията е 58,4% от заплатата, която средно е около 3700 евро, но от тази сума трябва да се приспаднат данъци и други плащания.
Словенците се пенсионират на 63 години, а словенките – на 61, и могат да разчитат на 62% от доходите си в активната възраст. Средната заплата в Словения също надхвърля 1000 евро.
За мъжете в Турция пенсионната възраст е 68 години, за жените – 58. Пенсията е 64,5 % от заплатата, която средно е около 900 евро.
В Италия пенсията е 65% от заплатата (средно 2300 евро), в Австрия – 77 % (средно 2700 евро).
В Испания пенсията е 81% от заплатата (средно 2200 евро), а в Люксембург при средна заплата 4300 евро (брутна) пенсията е 87% от нея.
Удивително е, че най-висок процент спрямо заплатата получават като пенсия гърците. Пенсионерите на южната страна получават 96% от заплатата си при средно месечно възнаграждение от 2100 евро.
Всъщност това финансово лирическо отклонение за какво го правя!? Вероятно опитвам да поясня вкарването на двете нови думи в Тълковния ни речник – депутат и гласоподавател. Или търся отговор все така ли ще подскачаме според желанието на тези, които поръчват музиката.
Снимка БТА