Новина от категория Пловдив
Архив на публикациите

Ще постилат червен килим в Асеновград, по него да минава градският министър Манол Генов

Имаме нови министри. 19 парчета, без да броим шефа и зам.-шефовете им. Въпреки че и 10 да бяха, щяха да са много. Хвани единия, удари другия, коментират от опозицията. Приличали на тикви, подбирани от къра. Разбира се, не са прави. До един са лица на нацията. Всеки от тях е с вид като на получил Нобелова награда за нещо си. Абе, от сой са. Електронният всекидневник „Пловдивмедия” проведе своята традиционна импровизирана анкета с подрастващите пловдивчанчета. Въпросът е: „Какво е да си министър?”. Направихме я пред една от знаковите сладкарници на Главната. Струваше ни три баклави, един кадаиф и шоколадена торта. Взехме ги срещу реклама.

Динко ПЕТКОВ

Стойчо – 10 г.:

Татко каза, че министър е този, който може да краде. Вчера някой е бил в мазето на съседката леля Таня. Обрал всичко. И бурканите с кисело зеле, и луканките, дето ги донесе от село, и компотите от сливи и череши. До шушка. Останал само един буркан със сладко от смокини. Бил в един сандък най- отдолу и сигурно не го е видял. От полицията казали, че крадецът е неизвестен. Аз предполагам кой е – трябва да е бил някой министър.

Вася – 8 г.:

Вкъщи си имаме министър. Мама казва на баща ми, че се държал бетер министър. Цял ден си клател краката. А всичко искал да му се поднася наготово. И се карал, ако не бил доволен. Бил министър без портфейл, все нямал пари. Понякога мама му крещи, че го напуска, нямало повече да му бъде секретарка. Баща ми хич не се стряска. Сигурно има много желаещи за секретарки на министъра.

Люба – 9 г.:
Гледах по телевизора как се кълнат министрите. Хвалеха ги, че били много умни, знаели всичко, нямало други като тях. Дъръ-бъра. А нека някой от тях го изпита учителят ни по математика. Отпред на черната дъска. Без да му подсказват. Като му тупне някоя заплетена задача, има да чуди как да я реши. От тия, новите министри, един не ми вдъхва доверие, че може да изкара даже тройка при г-н Тодоров. Не може да слагат за министри такива неподготвени хора. Ами той утре никаква задача няма да може да реши.

Вяра – 11 г.:

Аз съм от Асеновград. Татко ни доведе в Пловдив, за да ни почерпи. Голям празник станал – вече си имаме наш министър. Знам го. Виждала съм го много пъти. Не ми харесва, един навъсен, все едно, че пак не си е доял. Кажеш му „Добър ден!”, той ти отвръща с някакво мучене. Татко иска вече като го срещна, да му целувам ръка. И да му кажа: „В къщи само за теб говорим. Щастливи сме, че имаме жив министър.”. Мама събира пари да купи дълъг червен килим. Като по филмовите фестивали. Да го постели на нашата улица, че ако министърът мине по нея, да не се излагаме.

Публикувана на
18 Януари 2025 година