Чета мрънкащо-порицателен пост от великолепния Иво Сиромахов, който нарочва за огромна културна злина комунизма. Спри се, бе човеко, талантливи, поради что се срамиш да признаеш, че и ти си се отъркал в този строй, пък не сме те видяли на ешафода или зад решетките. 
Лорд Евгени МИНЧЕВ
53-годишен, той би трябвало да е имал пълно съзнание в социалистическия си живот и понеже не искам да ровя семейни и роднински обстоятелства, просто приемам, че категорицациите му са малко прекалени. Къде е добил образованието си, книгите само в оригинал ли ги е чел, нямало ли е сред вдъхновителите му герои на социалистическата култура и изкуство. Сред цитат като: „Комунизмът уби красиви умове като Яна Язова, Георги Заркин, Райко Алексиев. Уби ги в буквалния смисъл на думата – удуши ги, разстреля ги, обеси ги.“, господинът посочва Любомир Левчев като банален и едва ли не като сурогат на отхвърлени имена в литературата ни. Аз разбирам така, че понеже Левчев е „целувал з...ци“ се е оказал на културната трибуна редом с други имена като Рашидов, определен в поста като „посредствен“. Има оспорвани от мен стихове на Левчев, сред които е и дълбоко социалистическия текст за песента „Рецитали“, изпълнена от Еди Казасян. Левчев лее мастило в следните строфи: „И в стол номер две, сред дъх на яхния, пред теб, 20ти век, изправяме се ние.“ Приемам, че песента е изпълнена в коленопреклонен унес към комунизма, но тогава подобни песни се промъкваха за да бъде спасена една цяла плоча, едно цяло авторство, в което е и името на Димитър Пенев. А Димитър Пенев не беше посредствен композитор. Той е написал великолепната песен "И само дъжд", обезпечила завинаги репертоара на Георги Христов с величие. Признавам, че и на мен исполинските и грубовати работи на Рашидов не ми допадат, но редом с него са израстнали фини и деликатни скулптури, на един от които се възхищавам особено-Валентин Старчев. Да, Старчев, талантлив и благороден, също е живял в този строй и е бил признат от него. Не съм чувал да е лазил на колене пред Политбюро, за да бъде сбъднат таланта му. Дори новите, уж демократи, събориха монумента му пред НДК. Това наричам позор. 
Приятелят Сиромахов продължава наперено: „Комунизмът унизи българските учители и ги постави на най-ниското социално стъпало. Над тях сложи някакви безсловесни и неграмотни стругари и трактористи. Само защото са верни на Партията.“. 
Учил съм школо в Пазарджик в смътните 70 години на миналия век. Класната ми в първите школски години се казваше Надежда Пейкова-усмихната, стилна, ведра жена, която ни подготви за знанието и живота по най-прекрасен начин. Била ли е тя в такъв случай „вярна на партията, трактористка и стругарка“? Класната ми в по-горни класове-другарката Танкова беше също твърде далеч от цитираните определения. Дори другаря ни Толев по рисуване, макар да забраняваше да съчетаваме синьо и кафяво, си беше пич. Никакъв неграмотен стругар. А учителят ни по история-Димитър Керезов... Та той пускаше Бийтълс по време на изпитите... 
Сиромахов, Сиромахов, яд ме е „птицо проклета“, че написа това. Не си прав. Не си прав. Не си прав!