Навършват се 152 години от обесването на Васил Левски. На 18 февруари 1873 г. Апостола на свободата е обесен в покрайнините на София от турските власти. Един от най-великите синове на България, жертвал живота си за освобождението на родината, бе предаден от свои и загуби живота си, за свободата на България... Ето и някои негови думи и факти за живота му:
"…Пиша ти приятелю, че аз останах тука (в Букурещ) с намерение да стана учител на българското училище, но силно се излъгах. Достигнах до такова жалостно положение, което не можа ти описа. Живея съвършено бедно, дрипите, които имам, се съдраха и мен ме е срам да изляза дене по улиците. Живея на самия край в Букурещ в една вятърничава воденица – заедно с моя съотечественик Васил Дякона..."
С тези думи започва популярното писмо на Христо Ботев от зимата на 1868 г. до приятеля му Киро Тулешков - български журналист, книжовник, педагог и национал-революционер. В него бъдещият поет и революционер описва впечатлението си от характера и личността на Дякона. Оригиналът на документа е загубен, а в първата публикация, направена от Захари Стоянов, писмото не е цяло. Ето какво още разказва Ботев за своя другар...
"... За препитанието ни не питай, защото едвам на два и три деня намираме хляб да си уталожим гладът… Тия дни мисля да държа сказка в читалището "Братска любов", но как ще се явя – не зная! При сичкото това критическо положение аз пак си не губя дързостта и си не изменявам честното слово… Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности…" Хр. Ботйов