Народ без чувство за общност, обединение, съчувствие, солидарност сме. Мълчим, търпим, стискаме зъби, псуваме, ругаем от дивана, недоволстваме, ама ако трябва да се обединим и да канализираме недоволството си, не ни търсете.
Христо БРАТОЕВ
Неуспелият бойкот на веригите, пазарите, магазините е живото доказателство за това. Едва с около трийсетина процента се е намалил оборотът на големите вериги в първия ден на бойкота. За втория ден е още по-малък, ако продължи, напълно ще се спихне. Съседните балкански народи превръщат магазините в пустиня в дните на протеста, ние не можем. За един на другия ден било Трифон Зарезан, за друг не можело да не напазарува за Задушница. Онези с лимузините и джиповете пък сигурно им е кеф, че могат да пазаруват, без да се смесват с простолюдието. Друг се възползва от намаленията и т. н.
В деня на протеста малките магазинчета надуха цените така, сякаш вместо зарзават и кашкавал продават златни кюлчета. Затова и цените са високи, държава няма, никой не прави нищо. За управниците пазарът е свещена крава, не пипат, защото, видите ли, в пазарната икономика нищо не се пипа. А че от производителя до щанда има кой знае колко прекупвачи, никой не го интересува. А и самите производители не са съвсем чисти като сълзица. В съботните дни в столицата всички пазари, над 20 сигурно, се превръщат във фермерски. Така е почти навсякъде в страната. В тях фермерите производители обикновено идват с мисълта да забогатеят буквално за няколко часа. Цените са главозамайващи, ако в супера една стока е Х лева, на фермерския пазар е задължително 3-4 пъти по-скъпа. Защото била домашно приготвена.
Неосолени добре сланини, едросмлени луканкови колбаси от некачествено месо, което се усеща при консумация, буркани домашна продукция, чието качество може да усетиш чак вкъщи, сирена и кашкавали със съмнително качество, вина и ракии. Всичко се продава на открито, продавачите са без предпазни средства, ръкавици или каквото и да е. Прясно месо се продава на открити маси, а псевдомесарите, въоръжени с малки брадвета, разфасоват месото на място по желание на купувача. Хигиена нулева, ентусиазъм висок, качество от ниско до средно. Естествено, пазарът си върви, българинът не е претенциозен.
Най-страшното в българския пазар за храни е ниското им качество, ментетата, които купуваме всекидневно. Колбаси без месо, млечни продукти без мляко, мляко със сухи разтворени субстанции, хляб менте, плодове и зеленчуци, наблъскани с нитрати и отрови. И всичко това на космически цени. А ние си мълчим, купуваме, тъпчем децата си с тях и после търчим по аптеките и се чудим защо 40-годишните вече всички са болни. Е, хайде сега кажете, че сме интелигентен народ. Съжалявам!