Млада пловдивчанка, която работи в култово заведение в центъра Пловдив, се наложило да си тръгне от работа малко преди полунощ. Имало парти-банкет на пенсионерски клуб от Кючука. Живеела в ЖР „Тракия”. Зачакала на спирката срещу Понеделник пазара да се качи на градски автобус. Чела в някоя медия, че вече при новия физкултурен зам.-кмет с ресор градския транспорт, не било проблем да го ползваш по всяко време. Този път обаче не се появил. А още нямало 00 часа. Само преминали набързо два американски космически кораба, но не й спрели, имали спешна задача в Украйна.

Динко ПЕТКОВ

Опитала да хване такси. Отказали й обаче. „За такава близка дестинация не си хабя колата.Ей я ЖР „Тракия”, можеш да стигнеш пеша. Ако си за Пазарджик или Асеновград, да те кача!”, обяснил й таксиметров шофьор.
Нямайки избор, тръгнала да се прибира пеш. Малко я било шубе в този час сама жена да се скита по улиците. Но пак си спомнила публикация в меродавна медия, че престъпността в града била занулена. В Столипиново да попаднеш по това време, няма кой да те стресне с едно „бау” зад някой тъмен ъгъл.
Някъде около „Лаута” краката й затреперели. Изтръпнала цялата от уплах. Няколко пъти си плюла в пазвата, защото била доста силиконна. Сторило й се, че е попаднала на караконджул. Нали те излизат точно след полунощ.
Той обаче учтиво я поздравил. Постоянно си държал средния пръст изпънат нагоре. „Така измервам чистотата на градски въздух!”, обяснил й, виждайки шашнатия й поглед. Чак тогава се сетила, че този, когото взела за караконджул, й заприличал на зам.-кмета по екология. Виждала го на снимки по първи копки.
Някак си успяла да се прибере. Разбудила мъжа се, разказвайки му как срещнала екологичния зам.-кмет. „Голям късмет си извадила, мила! Това си е бил чист караконджул, който се преструвал на общинар. Няма как да е бил зам.-кметът по екология, нали писаха, че по това време на нощта той още си е в кабинета. Лично управлява нощното миене на градските булеварди и улици. Уредил си е софтуер да управлява дистанционно десетките водоноски, които цяла нощ обливат до блясък града. Направо го облизват!”, реагирал той.
„Ами, нали като се прибирам виждам колко и как мият. Все едно че поливат улиците. Струйките от капковото напояване са по-силни от техните. Шменти-кепели. След като минат все едно няколко врабчета са се изпикали, затова е подмокрено!”, отвърнала тя.
„Ами какво да правят, взимат вода от Марица. А реката я виж, заприличала е на гьол. Баща ми е разправял как навремето са миели града. С маркучи. Със струя, която не оставя и прашинка след себе си. Но тогава Марица е била пълноводна. Пускали са по нея туркорабчета. Да прилича на река Нева в побратимения на Пловдив Ленинград. Нали с тях сме били на вечна дружба. Сега сме демокрация. Важното е хората да виждат загрижеността за чистотата. Друго е да се пише по медиите, че въздухът, който дишаме, е толкова чист, все едно че го вдишваме от някой медицински апарат за осигуряване на здравословен въздух. Сякаш си горе на хижа „Здравец”. И друг път не се прибирай пеша. Да беше взела такси до Асеновград, а оттам по-лесно щяха да те качат, за да стигнеш ЖР „Тракия”. Айде, лягай си!”, успокоил половинката си грижовният съпруг.
Foto: ePosavje.com