"Татко не дава, той е еколог.“ Това не е извадка от някаква зле написана политическа сатира. Това е буквална реплика на тогавашния министър-председател Кирил Петков, изречена пред вицепремиера Асен Василев, министри и депутати в Министерски съвет, по повод на отказа да се строи магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле.
И ако това не е емблема на политическо безсрамие, управленски инфантилизъм и държавна капитулация, не знаем какво е.
Това пише в свой материал Гергана Ингилизова, публикуван в Трибюн бг. 
Защото не просто „татко не дава“. Татко – Петко Петков – активно участва в заседания, привиква министри, дава инструкции и командва цял кабинет, без да е избиран от никого, без да е назначаван, без да носи отговорност.
Така изглежда държавност, завладяна от семейно-екологичен кръг, който блокира проекти от национално значение заради свои идеологически, политически и вероятно финансови интереси.
Нека си припомним фактите.
АМ „Струма“ трябваше да бъде завършена още през 2004 година, за Олимпиадата в Атина. Не се случи. Защо? Защото точно тогава започва координирана атака от „зелени“ НПО, зад които стои същият Петко Петков, срещу всички екологични оценки, свързани с проекта.
Години наред се подават жалби, водят се дела, саботират се процедури. Не защото магистралата не е нужна. А защото се иска време – време, в което съдебната система да бъде объркана и случаите да попаднат на „удобен съдия“.
Това се нарича не защита на природата, а удобна юридическа обструкция, легализирана през НПО фалшива загриженост.блиц