Тепегьозът (на азербайджански: Təpəgöz; на турски: Tepegöz; от „тепе“ – „корона“, „гьоз“ – „око“) е едноок великан в тюркската митология. Според Уикипедия: „… Тепегьозът примамва хората в леговището си, за да ги яде, но Човекът влиза в двубой с него и го намушква с нож в окото, след което си намята овча кожа и излиза с хитрост от пещерата на Тепегьоза“.

Милена ФУЧЕДЖИЕВА
Българските еднооки великани, които ядат хора, са облечени в костюми, имат две очи и не живеят в пещери, а в многобройни имоти из България, Гърция, дори и в Брюксел. Някои са по тепегьози от другите и придобиват имотите си по начини и на цени, които хората, скрили се под овчи кожи, не могат да постигнат поради неспособността си за тепегьозлък.
На един майка му е заръчала да стане министър-председател на България. На друг майката е била по-скромна жена, с по-малък апетит и заклела детето си да стане зам.-кмет на община Оборище, каквото и това да му струва. На всичките някой шушне в еднооките глави заклинания колко нагоре да се изкачат. Те взаимно си шушнат, после отричат, че се познават, а после ние се надвикваме, за да ни чуят с едното си ухо.
Защото според новите изследвания тепегьозите имат не само едно око, но и едно ухо. Деволюцията се е получила поради заръките на майките на малките тепегьози. Тепегьозът е трениран от малък да е такъв. Като всяко дете той наблюдава действията на родителите си и се учи от тях. Родителите на тепегьоза не го учат да е културен и деликатен и да уважава пространството и мнението на хората под овчите кожи, а го насъскват срещу тях, карат го да се научи да се възползва от слабостта им и от неспособността им да са тепегьози. Да си тепегьоз определено е особена душевна нагласа.
„Маме, и да викат, че не те искат, и да крещят, че трябва да се откажеш от поста, няма да ги слушаш!“
И така от двете уши на тепегьоза деволюцията постепенно оставя едно, което се приучава да чува само това, което други тепегьози му говорят. Тия долу, дребните, слабаците, завити с овчи кожи, да си викат, ние не ги чуваме. И така се стига до съвременната българска политическа класа в която безчинствата са правило, не изключение. Достойнството го търсим всеки ден, но откриваме само липси, които се разширяват като пропасти след земетресение 9-а степен по Рихтер. И кой пада в тях? Не тепегьозите, а ние. Един ти обяснява, че всички обвинения в корупция са фалшиви, друга се тръшка, че не слушали идеите й, а се занимавали с дреболии като това, че е фалшифицирала подписи, трети залива с асфалт път, на който колата му е убила човек на място.
Излизаме от приказното говорене специално за този случай. Всички плачем за убитата малка Сияна. Хората протестират и плачат по площадите за загиналите си близки, а тук не е Украйна. В България е възможно да бъде успешно прикриван убиец на двама души в две отделни катастрофи.
Един и същи човек първо убива един, после в отделна катастрофа – друг. И не лежи и ден в затвора. Всички сме свидетели на унищожената Мануела Горсова и съсипания живот на майка й. Сега, десетилетия по-късно, скърбим за убитата Сияна и едва оживелия й дядо, който ще се проклина цял живот, че не е загинал и той. И ще е прав. След такова нещо човек по-добре да не оцелява. Оцелелите знаем най-добре какво е да си оцелял. Следва мащабна емоционална, психическа, често финансова и семейна разруха, която променя живота на цели семейства завинаги.
Но преди Сияна, точно преди 1 година, един друг човек загина, убит на място от летящата кола на НСО, с която Кирил Петков е бързал да отиде на предизборна среща. И една година по-късно институциите мълчат, все едно че са заплашени от дон Корлеоне. Кой е дон Корлеоне и кого и защо го пази? Най-вероятно пазят шофьора, защото той е карал с много висока скорост по нареждане на Петков. И сега се оказва, че не стига, че мъжът в помляната кола е умрял на място, но съпругата му остава парализирана. Дъщеря й се грижи за нея, а тя трябва да работи, защото някой трябва да храни нея и тази вече безпомощна майка.
Журналисти са на къса доброволна каишка, водени от тепегьозите в посоката, в която им изнася. И те предлагат на зрителите на 3 телевизии, преливащи от реклами, заради, които накрая на годината отчитат огромни печалби, липса на информация по казус с едногодишно мълчание за причините за съсипания завинаги живот на едно семейство с убит баща, парализирана майка и зарязана от мъжа си дъщеря. Защото в тази липса на информация е намесен политик. Впрочем, тъй като пострадалото от колата с Кирил Петков семейство едва ли някога ще получи възмездие с наказателно дело, дано да има сили да заведе граждански иск за добра сума пари, за да може поне малко да облекчи положението си по грижите за парализираната вследствие на катастрофата жена.
Всяка ненавист, презрение, дори омраза са малко за подлеците политици и журналисти. Те са хора, възпитаващи ежедневно и ежесекундно българския народ в липса на достойнство. Децата им ще останат да живеят в помийната яма, за чието създаване са съучастници, и Бог да ги пази!
Но тепегьоз не вади единственото око на друг тепегьоз. Жалко за децата на България, жалко за България. Корупцията убива ежедневно от сутрешните блокове на телевизиите и с мълчанието на псевдожурналистите им.народ, със съкращение