Новият патриарх тържествено обяви край на мъките с възгласите „Христос Воскресе!”. Ще сме щастливи, обнадеждени. Потвърди го и в Пловдив владиката Николай. Пей сърце, дотук с проблемите на всеки от нас.
Динко ПЕТКОВ

И патриархът, и митрополитът извикаха няколко пъти така, че Христос е възкръснал, все едно че вече сме в еврозоната и парите ни са само в евро. Станали сме евроатлантици. Повнече няма да мизерстваме с левчето.
Ако Исус е възкръснал обаче, защо ние не сме? Той едва ли ще е доволен да види, че повечето продължаваме да си мъкнем кръста. Разбира се, ако не му е все тая как я караме в България.
Какво се промени по Великден за тежко болните дечица? Христос ще го хване срам, че камбаните биеха радостно заради Него. А клетите заболели ангелчета продължават да са приковани за кръста си. На кое от тях се появи усмивка на лицето, защото в нощното богослужение се чу „Болните деца Воскресе!”.
Насъбралите се миряни да бяха събрали помежду си пари за лечението им. А патриархът и митрополитът да кажат: „Каквото не достига, църквата ще доплаща! Няма да оставим децата да се мъчат! И те трябва да възкръсват”.
„Мамо, чичко Пейков нали събира пари онлайн. Не може ли да помоли хората да ни помогнат да се излекувам?”, пита оковано в болестта си 9-годишно пловдивчанче, научило, че пловдивски депутат набира пари чрез мрежата. „Не, миличко, на нас ни трябват 200 000 евро, а той за тези пари знаеш ли колко генератори за Украйна ще закупи”, мислено му отговаря отчаяната майка.
Какво се е променило и за почти всички пенсионери. Мъкнещи си кръста на най-окаяните в Европейския съюз.
„А, как така, нали им дадохме за Великден по 50 лева. Грижим се за тях!”, ще скокнат от властта. С това подаяние някой от третата възраст можа ли да се почувства възкръснал? Е, поне си припомниха вкуса на кренвиршите и сиренето, което не е от пластмаса. Успяха да купят за внуците по някое шоколадово десертче. Свикнали са да бъдат пестеливи. С откъснатите от залъка на политиците 50 лева ще доживеят някак си до следващия Великден.
Бившият кондуктор от Градски транспорт Сърцебиев се хвали на автобусната спирка край „Камела” в Кючука. Само за 5 лева от 50-те великденски бонус си купил цяло замразено кенгуру, продавано уж за новозеландско агнешко. Като го отмразили, то взело да поскача. Хукнало из стаята. Едвам успели за го уловят. С бабата го чевермосали. Станало вкусно като сукалче.
Колцина работещи българи пък могат да обявят: „Възкръснахме!”. Разбрали, че вече няма да сме на последно място в Европата по социален статус. И хладилниците им повече няма да хващат паяжина. А десет дни преди края на месеца парите им няма да са свършили и да я карат до заплатата на фотосинтеза.
Преди да го разпънат, Исус изгонил търговците от храма. Те му отмъстили – разпнали го. Днес същите търговци са се завърнали. Сергиите им вече са в парламента и по кабинетите на общинската и държавната власт. Там стават пазарлъците им. Там решават кои да си мъкнат кръста. Със съдбата на Христос. Без да очакват, че ще възкръснат.