Някогашното предаване „Ку-ку“ бе едно от най-гледаните у нас в началото на 90-те години на миналия век. Символът и основен водещ на шоуто – Мистър Ку-ку, бе любимец и на ученици, и на пенсионери. Грозноватото същество от дунапрен говореше с гласа на Васил Василев – Зуека и мърдаше с ръцете му. 
Роденият в Сливен актьор бе и двигател, и душа на куклата. После с Нина Димитрова създаде частния театър „Кредо“, а се снима и в доста игрални филми. Близо две десетилетия бе и водещ на бляскави тв формати – „Господари на ефира“, „Капките“, „Маскираният певец“ и др. 
През 2021 г. Зуека изненадващо напусна България и се установи със семейството си в Испания. В Алтеа той не практикува актьорската си професия, а се е фокусирал върху рисуването. Картините му жънат огромни успехи, като преди дни беше открита и негова софийска изложба. В сряда 60-годишният артист представи лично експозицията „Моят Дон Кихот“ в галерия nOva art space на ул. „Съборна“ 3, а тази вечер ще го видим на стадион „Васил Левски“ като водещ на финала на „Като две капки вода“.
- Зуек, на 30 април навършихте 60 години. Празнувахте ли?
-Празнувах юбилея като всеки друг рожден ден. Събрах се с близките си в Испания, хапнахме и пийнахме. Аз и всички присъстващи отбелязахме, че 60 години не са чак толкова много. Ден преди това – на 29 април, ми гостуваха Герасим Георгиев – Геро и Димитър Рачков. Те си тръгнаха на 30-и, защото трябваше да работят върху предаването „Като две капки вода".
- Остаряването плаши ли ви?
- Малко стряскащо си е, че вече съм на 60 години, ама дреме ми – моят любим отговор. На тази възраст неминуемо човек се чувства променен. Най-вече тялото понатежава и започва малко да поизостава от духа (смее се). Мускулите започват да губят маса но това е положението, не може да сме все млади
- Опитвате ли се да поддържате добра форма?
- Да, със съвременни средства и тренировки. Всяка сутрин правя по 40 минути бързо ходене. Вървя до съседно градче и се връщам. Ходя и на тайландски масаж. Щом човек има желание и полага усилия, всичко може да се оправи. 
- Имате ли някакви болежки, приемате ли лекарства?
- Да, пия болкоуспокояващи за мускулите. Предполагам, че не съм само аз така. Вероятно доста хора над 50 години приемат такива лекарства. 
- От 2021-ва живеете в Испания със съпругата ви Ани и сина ви. Липсват ли ви България и българските ви приятели?
- В Испания нищо не ми липсва. Цялото ми семейство се чувства много добре и въобще не съжалявам за решението да се преместим, взето от нас преди години.
Картините и изкуството, което правя ме радват. Рисуването запълва дупката, която се чувствам доста по-спокоен и няма какво и как да ме извади от равновесие.
- Когато наскоро останахте няколко дни без ток, не се ли изнервихте? 
- Беше гадничко, доста дори. Най-неприятното беше, че нямахме комуникация. Липсваше информация, нищо не знаехме. Беше си направо кошмарно, че стояхме в пълно неведение. Моето лично усещане беше като за война. 
- Испанските ви познати и приятели знаят ли, че сте много известен български актьор и шоумен, легендарен телевизионен водещ?
- Някои знаят, други – не. Когато ме попитат с какво съм се занимавал, им казвам. Понякога разбирам, че са гледали клипове с мое участие и сами са разбрали кой и що съм бил в България. В град Алтеа, където живеем, не общуваме с толкова много хора. Близки са ни няколко души. Градчето е малко.
- Говорите ли вече перфектно испански?
- Въобще не съм добре с испанския. Обичам да се шегувам, че говоря на магазинерски език – с повечко жестове, и ме разбират перфектно. Оправям се. Понякога използвам английски и приложение за превод, та. всичко е наред. Със съвременната техника нещата са много по-лесни. Успях да се справя сам в печатницата, където направиха книгите за изложбата ми. Там се наложи да контактувам с много хора, като не всички говореха английски.
- Обикновено как минават дните ви в Испания?
- На практика дните ми са едни и същи. Като се събудя, пия кафе и правя закуска. Вдигам сина ни и закусваме заедно. После водя Стефан на училище. Прибирам се и от 10 ч. започвам да рисувам докъм 13.30 ч. След това отивам да взема детето. Следобед почивам един час, защото не мога без отдих. Към 17 ч. започвам пак да рисувам. Правя това, докато издържа.
- Успявате ли само от продажбата на картините ви да се издържате и да живеете добре? Съпругата ви Ани работи ли нещо?
- Оправяме се, не се оплакваме. Основната работа на Ани е с мен. Занимава се обаче тя и с други дейности в град Алтеа, където живеем.
- Бихте ли се прибрали за по-дълго в България, за да снимате някой филм?
- Постоянно ми предлагат и все казвам, че няма как да стане. Първият, на когото отказах, беше Стефан Командарев. С него сме много близки от години, снимал съм се в някои от филмите му, но е невъзможно да се прибера за три месеца в България, за да репетирам. Снимките са 20 дни и са нещо, за което мога евентуално да измисля вариант, но при Стефан се репетира дълго и е нужно повече време да отсъствам от Испания. Ето, за „Капките” нямаше никакъв проблем. Този ангажимент обаче е кратък и еднократен. Просто аз наистина вече имам напълно нов живот, не е каприз от моя страна.
- В Испания как си почивате най-добре?
- Със семейството ми се разхождаме, ходим в музеи за съвременно изкуство, разглеждаме забележителности. Испания е много голяма и красива държава. Чувстваме се страхотно там.
- Възможно ли е след години – когато синът ви порасне, да решите да се върнете за постоянно в България?
- Честно казано, малко вероятно е и дори невъзможно да се върнем за постоянно в родината. Трудно е това, когато си се установил в друга държава. С Ани изрязахме абсолютно всичко от България – имоти и т.н. Животът ни вече е в Испания. А и на тази възраст тепърва да се връщаме... По-скоро ще останем там завинаги.
- Казвате, че след 60 е трудно да се върнете отново за постоянно в България, но поехте риска на 56 да се преместите в Испания... 
- Сега съм на 60. Преди да заминем за постоянно в Испания, няколко години подготвяхме детайлно нещата. Не сме хора авантюристи, не е нещо внезапно да ни е щукнало и от днес за утре да скочим, всичко беше изпипвано доста време. Вече нямаме никакви имоти в България. Не съм милионер, отнякъде трябваше да вземем пари. Когато си избирахме къщата в Испания, гледахме да има място за рисуване, което след това превърнах в ателие.