На 24 юни, в най-светлото утро на лятото, природата затаява дъх – защото идва Еньовден. Един от най-древните и тайнствени празници в българския календар, по-тих от Рождество, но по-магичен от всяка приказка.
Това е денят, в който слънцето „се обръща” към зимата – първият знак, че времето бавно ще тръгне обратно. И именно тази повратност е уловена в народното вярване, че на Еньовден слънцето изгрява “игриво”, къпе се във водата и преди да се издигне високо, “трепти” – който го види, ще бъде здрав през годината.
Но най-важното – това е денят на билките.
Народът вярва, че всички треви и цветя на Еньовден имат чудодейна сила, но само ако бъдат набрани преди изгрев-слънце.
Събират се 77 и половина билки – 77 за познатите болести и „половин” за тази, която още няма име. Вярата в лековитата им сила е дълбока и предавана от баба на внучка, от майка на дъщеря.
И не е случайно, че точно на този ден Църквата почита и Св. Йоан Кръстител – светец, свързан с вода, пречистване и духовна сила.
Който се окъпе в утринната роса на Еньовден – ще бъде здрав.
Ако се изкъпеш в река, ще се пречистиш не само телесно, но и душевно.
Ако видиш слънцето да „трепне” на изгрев – ще се сбъдне най-съкровеното ти желание.
Ако си пожелаеш нещо, докато откъсваш първата билка – ще се сбъдне.