Всеки българин към 50-те помни изумената физиономия на Тато от историческия пленум на 10 ноември 1989 г., който сложи кръст на 30-годишния му престой във властта. Тато искал Лилов да го наследи, Луканов наложил Петър Младенов в сауната на съветското посолство.

Изказвани са какви ли не хипотези за застиналата в шок отворена уста на бай Тошо. Според едни бил болен, според други - сънлив. 78-годишният тогава политик обичал да си поспива следобед и в момента на вестта, че го сменят, бил още под влияние на дрямката. Трети са убедени, че недочувал и просто се мъчел да разбере какво говорят в залата. В зората на демокрацията пък се наложи тезата, че е ахнал и замръзнал, защото нямал никаква представа за преврата, който му спретват Андрей Луканов и Петър Младенов.
Истината излезе на бял свят преди пет години. Тодор Живков сам е поискал да бъде освободен от поста генерален секретар . Защото много добре е знаел за намерението на Михаил Горбачов да го махне. Разкритието направи бившият министър на културата Георги Йорданов във втория том от поредицата си "Притаени мигове".
"Зазори се. От Витоша се спусна приятен хлад", белетристично започва своя разказ за 9 ноември Георги Йорданов. Тогава той е кандидат-член на Политбюро и председател на Съвета за духовно развитие при Министерски съвет. Денят му започва в 6,30 часа с "обичайната игра на футбол в голямата зала на "Герена".
В 10.30 ч. се среща с Андрей Луканов в коридора на Министерския съвет. Луканов носи последната информация от посланик Шарапов, с когото се е видял в сауната на спортния комплекс на съветското посолство. Именно там Луканов остро се противопоставя на предложението на Живков и заявява на Шарапов: "Ако Лилов оглави БКП, ще се избием!" Там разбира, че изборът на Горбачов и Политбюро на ЦК на КПСС за лидер на БКП твърдо е Петър Младенов и споделя тази информацията на Йорданов.
Луканов бил бесен, че Живков се изказал неодобрително и остро срещу "много от нас" пред Шарапов, че е предложил Лилов за генерален секретар: "Това в никакъв случай не бива да се допуска! Съветските другари са се спрели на Младенов..."
В 15:30 ч Луканов и Йорданов отново се срещат в коридора на МС. Луканов казва, че изборът за Петър Младенов е лично на Горбачов и на Политбюро на ЦК на КПСС.
В 17.00 часа на 9 ноември 1989 г. около елипсовидната маса на Политбюро сядат най-овластените мъже в държавата - членовете и кандидат-членовете на Политбюро, секретарите на Централния комитет и председателят на Централната контролно-ревизионна комисия. Пред тях Тодор Живков заявява: "Другари, утре е пленумът на Централния комитет и аз искам да поставя един предварителен въпрос. Знаете, че преди известно време направих писмено предложение да бъда освободен като генерален секретар на партията. Сега отново поставям този въпрос и смятам, че на утрешното заседание на ЦК трябва да се включи в дневния ред и да се разгледа моята молба за освобождаването ми от поста генерален секретар".
Кой да бъде избран за генерален секретар е работа на Политбюро, казва още. За евентуален свой заместник посочва Георги Атанасов.
Атанасов обаче си прави отвод и предлага Петър Младенов. След неговото изказване следват две минути пълно мълчание и никой не взема думата.
Лицемерно, всички се изказват с подчертана любезност за приноса на Живков. Той им отвръща с думите, че някой ден ще се срещнат да пият кафе. Добри Джуров шеговито пита: "А, защо не троянска сливова...".
Защо тогова на следващия ден Живков е така изумен от рокадата? Защото преврат все пак има. На 10 ноември е освободен и от втория си пост председател на Държавния съвет. Нещо, което не е влизало в сметките му. Така на историческия пленум Живков разбира, че вече е предаден от своите и е никой.
Членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за каквито и да е заключителни думи, утвърждават Петър Младенов за негов наследник като генерален секретар на БКП. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.
Живков си тръгва от залата на пленума в резиденция "Бояна" напълно сам. Единственият, който го изпраща до асансьора е Петър Младенов.
Вижте 10 цитата на Тато, с които той остана в историята.
1. "Времето е ваше, но всичко друго е наше!"
2. "До 9. ІХ. 1944 г., тази паметна дата, българският народ се намираше на ръба на една бездънна пропаст! След девети той направи съдбоносната крачка напред!"
3. "Някои казват, че нашата власт се клати! И на коча мад*те се клатят, ама не падат!"
4. "Откривам новия завод за вело… за вело… Абе за колелета!"
5. "Ние трябва да направим коренен поврат, на 360 градуса."
6. "Аз работех като преводач – превеждах овците от един хълм към друг…"
7. "Тази година – завод за полупроводници. Догодина – за цели проводници!"
8. "Браво на атмосферното налягане!"
9. "Конкурсно начало не означава конкурсен край, другарки и другари."
10. "Добър журналист е тоя, който пише не това, което се говори, а това, което трябва."
11. "Сега всеки ден, всеки час, навсякъде има мат'риал за митингова демонстрация (демокрация)!"
12. "Това е политиката - да се слееш с народа."
13. "Че как да не успее Русия с нейните природни богатства, те имат повече залежи от Менделеевата таблица…"
14. "Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията."
15. "Това е, подчертавам, качествено нова демокрация, при която всичко ще бъде изборно, ще става така както реши стопанинът. Дали един работник ще бъде член на бригада или не, ще решат нейните членове. Ясно е, че те никога няма да приемат лентяи и некадърници, защото трябва да работят заради тях. И в институтите никой няма да държи хора без научни качества, но поради едни или други причини попаднали там. И така ще бъде във всички сфери, в обществените организации, по целия фронт." - "Реч пред Х конгрес на Българските професионални съюзи" (стенографски запис), 9 април 1987 г.