Вариететната артистка Вили Радева-Кожухарова е родена през 1948 г. в село Самораново, Дупнишко. Освен като жената каучук е прочута и с прозвищата си, дадени й от нейните почитатели – Бриджитката и Мис Кобрита.
Създава своя школа за обучение на вариететни акробати и има десетки възпитаници, които достойно я представят у нас и на световните подиуми.
– Г-жо Кожухарова, как се чувствате след операциите?
– Истината е, че почти не мога да вървя. Цялата съм в железа. С две железни колена, с две железни тазобедрени стави, пръстите ми са оперирани… Но това не се дължи на натоварванията ми в професията. Защото, докато бях в болницата, не видях нито един активен спортист, пък камо ли каучук.
Ставите ми всъщност са прекалено меки и на тази основа имам мобилността си. Докато костите не могат да бъдат меки, това говори за рахит.
– Кой Ви запали по тази необикновена професия?
– Един спектакъл на Мистър Сенко, на който ме заведоха родителите ми. Бях още дете, живеехме в село Самораново, близо до Дупница.
И след това знаете ли какво казах на майка ми и баща ми: „Аз искам да работя ето така! Там, на сцената! Като тази жена, която му асистира“. И майка ми се изсмя и каза: „Да, да, ще работиш…“. Но ето че стана точно така и работя това. Цял живот!
– Показвали ли сте Вашите трикове пред Тодор Живков?
– Ами че аз му бях любимката! Във вариетето на Правец ми беше последното участие пред него. На морето пък, спомням си, че ми предадоха какво е казал за мен. Преди това се е представила някаква германка. „А-а-а-а – казал Живков, – нашето е по-убаво! И по-убаво играе!“. Въпреки че по времето на соца имаше цензура и казваха, че съм „номер със западно влияние“.
Не мога да забравя един правителствен концерт в Правец, на който ни бяха поканили с Орфи, Бог да го прости. А аз, преди да взема чашата, свалях вратовръзката на някого от публиката. И Орфи ми вика: „Вили, ще свалиш ли вратовръзката на Тодор Живков?“. „Ще я сваля“ – отговарям му.
Свършва ми вече номерът, приближавам се към масата на Живков на предна линия, виждам, че охраната си бърка в джоба, викам си, леле, тези ще ме опаткат… Но отивам към него и тъкмо да посегна да му сваля вратовръзката, той грабва букета от масата и ми го връчва. Аз взех с уста цветето и така му го върнах.блиц