В България никога не е била такава бюджетна безпътица. Въпреки размирното време и по Кан Крум не е имало проблеми с бюджета. При Жан Виденов ситуацията поне беше по-ясна как ще я караме финансово – 3000 лв. за долара и ако щеш се оправяй. А сега какво е – тинтири-минтири в парламента, там само дирник до дирник, ритат се по кокалчетата, чупят си микрофони, все експерт бюджетари.
Динко ПЕТКОВ

Както казват под тепетата, положението е майката си трака. Новият бюджет още не е приет, а трака на кухо. На празна консервена кутия.
От Тристранката се тръшкат като пред умиране. Синдикатите гледат навъсено, все едно за тях десерт догодина не е предвиден. Работодателите се чудят как всеки месец ще вдигат заплатите на отрудените хора. И ще им дават бонуси за празниците. Оторизираният да е шеф на Тристранката корифей от правителството лапа мухите, не знае откъде изгрява финансовото слънце.
На площада имаше многохиляден протест срещу бюджета. Със скована сцена. Сам Кокорчо на нея се дереше да пее химна, като кавър версия на „Зайченцето бяло”.
Полицай се изплези подигравателно на протестиращите. Воловете нямат такъв език. Депутатите бягаха като подгонени хлебарки. Така щяло да е пред Триъгълника на властта.
На другия ден управляващите обърнаха плочата. Приетият на първо четене бюджет не струвал пет пари. Даже тези, които са го стъкмили и внесли за гласуване, и на тях не им харесвал. Бил дръглива кобила, бъчва без дъно, чорап, прокъсан на пръстите.
А когато обявиха, че проектът за бюджет ще бъде изтеглен, финансовата министърка изглеждаше като стара мома, която пак никой не я сайдисва. Приличаше на анулирана фактура. Бяха й зашили устата с тиксо. При такова отхвърляне от всякъде на приготвения от нея проектобюджет следваше да хване гората. Или да се запише в някой ускорен курс по счетоводство.
Кой ли сега не се изказва бюджетно многознайно. Но никой не посочва единствения изход. А той не е да разчитаме на Крали Марко от фолклора. Даже и на принцеса Урсула фон едикоя си от европриказките. Този, който ще разплете бюджетното кълбо, си има име.
Той е. Неговото име е. Да, да, да. Това е маститият пловдивски депутат Манол Пейков. „Бай Пейков, ти баща, ти майка, молим те, стани финансов министър!”, с такива петиции трябва да му се умилкваме.
Най-големият недостатък на новия бюджет е, че бил като някоя нова магистрала – дупка, до дупка. Е, как ще свързва държавата двата края, ако тези финансови дупки не се запълнят. Голямо друсане ще падне.
А кой освен Манол Пейков може да грабне лопатата и дупките да изчезнат. Никой. Доказано.
Има, например, бюджетна дупка в осигуряването на догодишното благоденствие на народеца. Така ли ще е караме, а? Твърдо „Не!”, ако финансите ги дадем в ръцете на бай Пейков. Той на пожар ще направи онлайн акция и липсващите, за да сме рахат, пари ще бъдат осигурени. Че той вчера събра 200 000 лв. за 4 часа. Пресметнете колко ще са за 24 часа. А за месец? Присмиват се, че в тая държава е пълно с лапнишарани, които му се хващат на въдицата. Други подмятат, че будали у нас колкото искаш. Както казват турците „кафадан сакат”, демек сакати в главата. Злословници. Негови бенефициенти за хора с будна финансова съвест.
За него не е проблем успешно да врътне за каквото си иска онлайн акция. Някой съмнява ли се, че така бюджетът на държавата няма да е като изтупан от всякъде брашнен чувал. Постоянно да се премита финансовия хамбар. Че кой друг в света, освен Манол Пейков, толкова скоростно събра пари за генератори за Украйна. И прати спасителните 200 бона за свободата на варненския кмет.
Съчувстваме и на известната певица, която е погребала сина си и иска отново бъде майка. В мъката си тя праща кърваво писмо до Манол Пейков и актьора Филип Буков. Удря им директен шамар, пишейки: … без да го осъзнаете, вдигайки буря за един кмет, вие направихте така, че майки като мен да се почувстват малки, невидими… почти нищожества в собствената си болка. И тази мисъл ме удари още със събуждането ми.
Сутринта не просто дойде — тя ме удари. Отворих „Фейсбук“ и между бледата светлина и първия си дъх видях нещо, което ме остави без думи: събрали средствата за гаранцията на кмета на Варна — Благо Коцев. Само за няколко часа. След призива и думите на Манол Пейков и Филип Буков.”
Вярно, това което изживява, е потресаващо. Изплаква във фейсбук: :…вече един месец се боря да събера пари за нашето неродено момиченце — не с протегната ръка, а с труд. С ръце, които правят ръчно изработени битови и коледни сувенири. С дни, които не стигат. С нощи, в които тялото боли, а надеждата не ти позволява да спреш. И тогава ме удари една проста, но жестока истина: в тази държава е лесно да се вдигнат хиляди за политик… и почти невъзможно да се вдигне глас за една майка. Защото човекът без партия, без шум, без скандал… остава сам в тишината. И аз не събирам 200 хиляди лева. Аз събирам 30 хиляди — за да се роди едно дете.”.
Sorry, със сигурност ще отвърне на американски език Манол Пейков, който е завършил първия випуск на Американския университет. Не е толкова безсърдечен. Но страдалци у нас много. Всенародната надежда е, че ако приеме да бъде финансов министър, така ще онлайнизира бюджета, че няма да се стига до такива лични трагедии. Има ли две мнения за това. Не. Даже и Тристранката ще е доволна.